“Няма никакво значение дали имаш компютър или пишеща машина, ако главата ти е празна” - Ч.Буковски
Почивам от три часа и се опитвам да изкарам всички клиенти и техните проблеми от главата си, но нещо не става. Най-кофти е да се срещнеш с нов потенциален клиент вечерта преди Великденските или Коледни празници и после през цялото време да те “сърбят” ръцете да започнеш да се занимаваш с него.
Но да се върнем на мисълта на Буковски. Дали в тази фраза в заглавието на статията се крие нещо повече от очевадното? Определено да, но трябва да почоплим повече и може да открием ключа към успеха на всяка организация. Разбира се, трябва да е на по-дълбоко и на по-широко.
Проблемът с персонала и неговата фокусираност в работата, и желанието да учи започва да придобива драматизма на последните акорди от "Болеро" на Равел. Много компании се сблъскват с това почти ежедневно и заблудата, че КОВИД ще реши някои от тези проблеми, защото безработицата се увеличава, е може би най-зловредната заблуда.
Един човек, който е работил сервитьор, няма да стане склададжия, а дори и да стане, то ще е за 4-5 месеца. След това ще излети с 200 към поредния новооткрит ресторант - не очаквайте туристическият бизнес да ви даде кадри за производствени предприятия и т.н.
Въпросът, който си задавам, е дали компютъра, като обобщен образ, може да замени съдържанието в главата и до каква степен?
Всъщност това, което предричат футуристите и се изнася по докладите в Давос, се случва всеки ден в микро мащаби почти навсякъде в индустрията. Новите служители очакват от компаниите подход за учене и работене, съобразен с техните разбирания. Дигиталните устройства не да заместват човека, а да се сливат в едно, не да помниш, а да можеш на база баркод или снимка да определиш кой е този артикул в склада, например. Поколенията израснали през XXI век, са наистина от XXI век и ние, тези, от XX век трябва да го осъзнаем. Все пак не сме 2001-а, 2021-а!
Това е техният свят и без помощта на компютъра, смартфона или друго електронно устройство, те са почти безпомощни в редица професии и ситуации. Но колкото и да се говори за масова подмяна на човешкия труд от роботи, това е дълъг процес , така че трябва да разчитаме на човека, неговата мотивираност и отдаденост в работата.
Главата и сърцето
Тук трябва да си зададем въпроса доколко обръщаме внимание на главата и компютъра, и доколко на сърцето на служителите. Мениджмънтът на компаниите се фокусира предимно върху главата и нейното заместване, по възможност от компютър, но това е краткият път, водещ до пропастта. Единственият път с изход от лабиринта е дълъг и трънлив, и червеният конец на Ариадна спасил Тезей тук го няма. Единственият път минава през сърцето на служителя и едва, когато го извървим, можем да разчитаме на неговия ум да заработи на пълни обороти в полза на клиентите.
Ключът към растежа, успеха и развитието от малка към средна, а от там към голяма компания, е да създадеш процедури, условия и начин на работа, чрез които, дори служителите да не напъват мозъчните гънки, да си свършат работата добре и клиентите да са доволни.
В съвременния свят това става с технологии, оптимизации и отдадеността на 15-тина човека от екипа, които ако имат достатъчно в главите си и пламък в сърцата, най-вероятно ще превърнат малката компания в сериозен играч на пазара.
Проблемът идва, когато забравим да поддържаме огъня в сърцата на другите - тези “без мозък”, фокусирайки се само в мотивацията на тези 15-ната човека. Тогава всъщност започват истинските проблеми – липса на работна ръка, постоянен натиск за заплати, високо текучество.
“Млади хора не искат да работят при нас…” – цитат от собственик на производствена компания с над 500 служители.
Тази реплика от негова страна беше последвана от двучасов разговор, в който се разбра, че собственикът и политиката на компанията са изцяло са фокусирани върху “ключовите” служители – мениджъри на сравнително високо и някои на средно ниво, 10-20 стари кадри, които са се “оженили” за фирмата. Липсва обаче идея как да се поддържа огъня в останалите 470 човека.
Идвайки в компания, в която огънят е изгаснал, дори в голяма част от старите служители или са останали едва тлеещи въглени, младите виждат първо това и си тръгват не заради заплати или условия на труд, а защото няма кой да ги запали!
Друг важен момент, за да задържите младите служители и новите да стоят не само докато намерят нещо по-атрактивно, е да не им натоварвате мозъците с излишна информация, а да им предоставите необходимата по начин, достъпен за тях. И трябва да виждат ярък огън в колегите си, а не загаснали или тлеещи въглени. Друг начин няма!
Искате или не, това е положението!
