Тези дни са под надслова на протести на енергетиците и миньорите от Мариците, свързани със закриването на въглищните централи през 2038-ма, които ще бъдат последвани и от допълнителни процеси по обезопасяване и реконструкция до към 2050-та. Няма да взимам страна и да плюя „зелената сделка“ и да обяснявам как правителството е „дупедавско“ или напротив, колко са пичове. Не разбирам и не ми е работа да коментирам.
Друго предизвика тази колонка - кахъренето за загубените работни места след 2038-ма в мините и централите, и как това ще се отрази на регион Стара Загора. Не знам кой какво си мисли, но според мен средната възраст на работещите в тези два сектора е поне 45 години, т.е. има-няма над 80% от хората с добри заплати в сектора към 2038-ма ще са в пенсионна възраст със сигурност. Относно младите, че няма къде да работят - и да ги има мините, централите и да бумтят, те пак няма да искат да работят там, защото ще им е тъпо.
Няма среща с компания в последните 2 години след КОВИД, на която основния проблем, който се изтъква за лимитиране на тяхното развитие, да не е липсата на трудова ръка. Така че, дори да оставят сектора незакрит, няма да има кой да работи в него, пък ако ще заплатите да са като на министри. Младите поколения нямат нагласата да работят в такива сектори на икономиката, където се работи тежък труд с ръце или пък се носи отговорност, както в мините, например.
Преди седмица имах обучение в голяма компания от гр. Шумен относно поколенческите различия. Аудиторията беше от производствени мениджъри и въпросът, който ми зададоха и в трите групи беше, как да мотивираме най-младите, т. нар. поколение Z, да стоят до машините и да слагат пакетчета в кашони? Отговорът е прост - няма как да ги мотивирате. Няма как да стане, ако ще да сте най-добрият мениджър-фокусник или пък велик HR. Ако намерите такова решение освен, че лично ще дойда да ви стисна ръката и ще ви подаря бутилка вино от най-висок клас, по всяка вероятност ще ви дадат и Нобелова награда - я за икономика, я за мир, последното т.к. ще предотвратите множество семейни войни.
Такива позиции в цял свят има и те се заемат от мигранти, които са пристигнали преди няколко седмици. В България нямаме адекватна политика по отношение на трудовата миграция, но дори това да се промени и то може би ще се случи след 2-3 години, хайде 5, основният проблем е друг. В голямата част от българските компании нямат корпоративна култура за адаптацията на чужденци като работна сила и тук не говорим за някой топ експерт в международна компания, а за бачкатори.
Българите не сме ни най-малко склони някой да ни говори на чужд език или на развален български в ресторанта, в аптеката, дори в хотела. Това си пролича с украинците и дори с македонци, които работят в наши компании. Няма да забравя един случай от преди 20-на години, когато бях търговски директор, в компанията имахме сервитьорка родом от Скопие. Момичето си говореше така, както се говори там и клиентите редовно ѝ обясняваха, че не им говори на български и трябва да се научи да говори правилно. Момичето се отказа в рамките на месец, а беше много съвестна в работата си и добре обслужваше същите тези велики клиенти. Ако искате да работите в посока устойчивост на персонала, мислете и в посока наемане на мигранти.
Поколението Z е малобройно, с финансови доходи по-големи от всички предишни поколения на техните години. Чисто и просто на всяко дете от това поколение се падат поне 3 а понякога и до 5-6 работещи възрастни роднини, които финансират съответното отроче. Това поколение е своеобразно, както като потребители, така и като служители. Честно казано, почти няма традиционни компании, които да знаят какво да ги правят, как да ги използват и как да ги мотивират да работят. Това поколение ще изгради своя икономика /Gen Z economic/. Характерно за тази поколенческа икономика ще е потреблението и ползването на готови ресурси, вместо създаването, наемането, вместо купуването и работенето на няколко места за по няколко часа на проектен принцип, вместо пълнене на поточната линия на кашони.
Голяма част от съвременните компании все още не мислят по този въпрос, тъй като има достатъчно работна сила от предишните поколения. През митичната за нашата енергетика 2038- ма например, ситуацията ще е коренно различна. Така че, не мислете за централите, а мислете как ще накарате зетъовете /родените от 2000 до 2015/ да работят при вас и как да купуват вашите продукти и услуги.
Електрическа енергия ще се намери, бачкатори няма да има!