След приказката - “Няма хора”, най-често чувам репликата - “Ех, ако можех да се клонирам и да свърша всичко…”.
Много често ръководителите на екипи и собствениците на компании се опитват да намерят и да назначат себеподобни, и „да се клонират” вярвайки, че това е най-правилното решение.
А дали е така?
Формирането на екип винаги е било нелека задача и ако мислим, че сега е много по-трудно от преди, то е просто защото не знаем как е било преди и смятаме, че на нас ни е по-сложно. Основната разлика е, че в момента служителите в компаниите, поради поколенчески и други особености, по-трудно се подчиняват на общи правила. Индивидуалният подход става от критично значение, както в екипа така и в работата с клиентите. В повечето случаи тези причини, както и желанието ни да сглобим лесно управляем екип, ни карат да търсим себеподобни.
Спомняте ли си първия филм от поредицата “Карибски пирати”?
Там има един момент, в който капитана на пиратите ги е подредил за “оперативка“. Те са много различни - високи, ниски, дебели, кльощави, кой без ръка, кой без око и изглеждат безнадеждна за управление и бой сган. Но няколко минути по-късно побеждават английската армия, състояща се от еднотипно обучена и екипирана войска. Как я побеждават? Като всеки помага на другия и покрива слабите му страни. Така разнородният екип става по-силен от еднородния.
Ще кажете: “Ама това е кино, а в реалността войската мачка”. В последно време обаче живеем в свят и бизнес среда като на кино, а в редица случаи и като на инстаграм, така че и правилата от филмите започват да важат. Важното е вие в кой филм сте.
Защо ви разказвам всичко това?
Защото в съвременния бизнес екипите тип “Карибски пирати” са печелившата формула, особено за малък и среден бизнес. Ако в отбора работят хора с различен опит, различен начин на възприемане на света и виждания за бизнеса, той ще може да се справи с разнообразни задачи и е в основата на работещите решения.
Затова когато сформирате екип не се “клонирайте”, иначе ще обречете своята компания на неминуем провал, рано или късно.
