Миналата седмица отново чух една реплика, която много мениджъри използват, като едва ли не 11-та Божа заповед: „Ние в нашия екип сме едно семейство“. Когато чуя тази фалшива фраза, в която не вярват вече дори и най-преданите служители в компаниите, пък камо ли „наглите“ младоци, които идват сега, се сещам за един стар виц.
Отишъл един чукча на екскурзия в Африка, върнал се и съселяните му започнали да го разпитват какво е видял. Чукчата бил еленовъд и съответно най-силно впечатление му направили животните в Африка. Започнал да разказва – видях жираф, при което съселяните, неразбирайки, облещили очи, а той им обяснил:
- Вие северен елен виждали ли сте? - Е, как, виждали сме, разбира се“, казали те. - Жирафът е като северен елен без рога и с дълга шия, обяснил той.
После им споделил: Видях хипопотам. - Какво е това хипопотам?“, попитали го. - Вие северен елен виждали ли сте?“ - Е, стига де, виждали сме“, отвърнали те. - Хипопотамът е като северния елен, само че без рога и много по-дебел“, описвал той и другите животни. Накрая казал, че най-силно впечатление му направил крокодилът. И в опит да го опише, отново попитал съселяните: - Вие северен елен виждали ли сте?“ - Стига с този въпрос, знаеш че сме виждали, ей ги отвън пасат“, казали те. - Е, крокодилът няма нищо общо със северния елен“, отговорил чукчата.
Може да ви звучи крайно, но моето убеждение, особено след COVID и с идването на Gen Z, е, че работните екипи трябва да са като крокодилите и да нямат нищо общо със семействата, защото ефективният екип не може да се гради на същите устои, както едно семейство – любов и взаимосвързаност за цял живот. Плюс това семействата са много различни и взаимоотношенията вътре далеч не са безоблачни и не се крепят на безрезервно доверие, лоялност и други подобни добродетели.
Оприличавайки екипът със семейство, вие давате възможност всеки един служител да вложи в това понятие собственото си виждане за семейство и опитът, който има от детството. Повярвайте ми, много малко мениджъри ще искат хората да се държат в компанията така, както се държат с най-близките си. В редица случаи отношенията в семейството се крепят по-скоро на навик и чувства, понякога не толкова положителни, колкото на добра комуникация, желание за взаимопомощ и откритост, да не говорим за ефективност.
Само помислете колко пъти е необходимо една съпруга да каже на мъжа си да забие на стената поредното рафтче или да уплътни крана в банята и си представете, че с такава ефективност ще работи вашият екип. Не може да сравнявате мотивацията на една баба, правеща закуска на любимото внуче, със служителите в счетоводството, правещи поредната справка за неплатени фактури.
Представете си колко демотивиращо е за част от младите хора да им кажете, че екипът или фирмата ви е едно голямо семейство. Те автоматично си представят, че шефът е като бащата - конформист, който грам не го интересуват неговите проблеми и единствено го вълнува някоя нова въдица, а оперативната директорка е като майка му - контрол фрийк вече в критическата.
Семейството има своите светли и тъмни страни, своите силни и слаби качества и не е необходимо да се опитваме да ги ашладисваме в бизнес структурите. Да описваш екип в една компания като семейство е може би най-фалшивото и, от друга страна, опасно за самата организация нещо. Представете си старите служители да се държат като батковци и каки и така да тормозят по-новите, а новите служители да са толкова любими на шефовете, както по-малките деца на родителите, да не говорим за пъстрата картинка, ако има втори съпруг или съпруга и деца от техния брак и от предишните.
Екипът на една компания трябва да се крепи на по-малко криворазбрани емоции и все по-ясни цели. Друг съществен момент е достъпният начин за тяхното постигане и то такъв, че да успяват без особено да се напъват дори средностатистическите служители. Екипите трябва да се крепят на уважение към общата цел, а не на кефенето на баджанаци един към друг. Създайте дисциплина и вяра в потенциала на екипа, дайте им точка, която трябва да бъде превзета, и награда, която си заслужават, и те ще се превърнат в истински главорези, а не в мекушави обичливи лелки и чичовци, чакащи любимите племенници.
Ако очаквате членовете на даден екип да влагат толкова, колкото вкъщи, рискувате един ден някой да легне на дивана в офиса, да вземе вестника или телефона си и да не стане цял следобяд с обосновката, че така се чувства като сред семейството си.
