Една от книгите, които чета в момента, е на Боб Удуърд – “Страх”. Разказва се за началото на мандата на Доналд Тръмп в Белия дом. Интересна книга, написана увлекателно, но една реплика на Стив Банън ми се заби като стрела и ме кара да преосмислям много моменти в своята кариера като мениджър и консултант.
“Изхарчихме 1 трилион долара в Афганистан, за да превърнем най-добрите бойци в света, в най-лошата армия в света.”
Всъщност колко често се случва един талант, както обичат да ги наричат HR-те, когато влезе в една организация да се обезличи и да не се постигнат очакваните от мениджмънта, или собствениците висоти?
Какво се случва? Какви са причините за това?
Дали не сме се заблудили в таланта, че наистина този човек е първокласен боец или не съвсем?
Още навремето, когато бях търговски и маркетинг директор в сладоледени къщи Jimmy’s, направих една грешка, която запомних за цял живот и се опитвам да не я повтарям. Тогава взех кадър от сладоледите Делта, който беше успешен търговец, но при нас се провали. За да не съм толкова краен – той определено не изпъкна с нищо пред другите колеги, които бяха самобитни типове, научили се в нашата среда на продажби.
Търговецът от голяма компания много трудно се приобщава в екип - той е свикнал на структура, която го поддържа с маркетинг, логистика, PR и какво ли не друго. Всъщност той е бил добър търговец там в тяхната структура, в техните условия, както местните племена в Афганистан са прекрасни бойци в местния ландшафт, в чукарите и пещерите, в непристъпните клисури. Същите тези воини обаче ще изглеждат нелепо и не чак толкова страховито в друга среда. Успехът на един бизнес боец в редица случаи не е негов, а на организацията, на екипа - това е много важно да се има предвид.
След този случай и още един-два урока, никога не препоръчвам и не взимам на работа търговец или маркетинг специалист от голяма компания в малка.
Ако можете да ме оборите с успешна трансплантация на такъв служител – чудесно! Радвам се за вас, изкарали сте, ако не 6-а, то поне 5-а от тотото.
Друг интересен типичен казус – става въпрос за търговец, баер или мениджър логистика в компания, работещ 12-15 години и повече, който е много успешен и си върши работата прекрасно. Решаваме да го привлечем в нашия екип.
И кое всъщност му е успешното? В 80% от случаите, наблюдавам следната ситуация - през годините организацията така е еволюирала с негова или „въпреки“ неговата намеса, че тя работи сравнително гладко с и без него. Ние си казваме: "Ето, един добър кадър, дълги години работил на едно място, нещата се получават при него, идвайки в нашата организация ще привнесе опит и ще реши нашите проблеми". Оказва се, че всъщност той отдавна е закърнял в решаването на сериозни проблеми, в нагласата за динамично развитие на бизнеса и така големите надежди и очаквания се превръщат в големи разочарования.
Друг момент е, че ако един служител стои в една компания над 10 години има няколко варианта - или е намерил схема да припечелва извън компанията или е намерил начин да краде от компанията, или се е окопал така добре и получава такова възнаграждение, което му е ясно, че на друго място няма как да получи за толкова труд и способностите, които притежава.
Има разбира се изключения, но светците са рядкост на този свят и винаги е било така.
Така че, бъдете внимателни, когато на първия разговор с потенциален служител ви повтори 5-6 пъти колко е научил в голямата фирма, в която е работил. Сигурно е така, но дали това, което е научил е приложимо при вас?
Ако се разочаровате няма да е виновен той, а вие, защото сте го взели такъв, какъвто е, но не сте го видели, такъв какъвто е. Видели сте илюзията, че служител от голямата компания ще ви направи и вас голям, ако не като размер, то поне като корпоративна култура или процедури и практики.
Един от най-важните аспекти при вливането на нови кадри в една организация, е реакцията на старите кадри в екипа. Те не приемат новите много радушно, реакцията в повечето случаи е студено враждебна, инициативите на новите се приемат със снизхождение и сарказъм, вадят се доводи от преди 7-10 години как това няма да стане. Като цяло новите служители биват натискани, притискани, усмирявани и в един момент много от тях пречупвани от организацията, както в клипа на “Another brick in the wall” на Pink Floyd биват смилани от системата.
Но повече за другата гледна точка следващата седмица.
Талантливият vs. “недружелюбната” организацията.
А от днес запомнете - не всеки отличен боец e самобитен талант. Много бойци са отлични в своето време и място, но това не ги прави универсални.
