Японците имат традиция всяка една епоха в тяхната история да има име и кратък слоган. Преди няколко години и аз възприех за себе си тази прекрасна практика и всяка година си формулирам такава фраза, която да е като репер за годината.
Миналата година беше: “Фокус върху успеха”
Всяко едно действие го пречупвах през тази фраза - доколко дадената дейност е спрямо нея или блуждае някъде другаде. Наистина това ми помогна да се фокусирам повече, защото като цяло съм разпилян в дейностите си, губя интерес и много се прекъсвам сам себе си, както на ежедневно ниво така и годишно като цяло.
Тазгодишният ми девиз е: “Ръст, въпреки всичко”
Много е лесно да си намерим оправдания за това да не правим нещо в този живот, да спрем да се развиваме, да влезем в рутината на ежедневието и колкото повече годините натежават, това става една все по-реална заплаха, поне за мен. Рутината не е само в това - от работа в къщи и обратно. Рутината може да се проявява във всяко едно отношение.
В бизнеса това може да е проява на пръв поглед на стабилност и устойчивост, но в същото време може да е тъпчене на едно място, копаене на окопи. В момента много собственици са с нагласата да се окопават в завзетите вече позиции и да се изчакат по-добри или по-спокойни времена. Само че, такива няма да дойдат. Усещането за предвидим прогрес или т. нар. благоприятна среда за бизнеса е илюзия, която изчезна окончателно преди месец.
Бизнесът има да решава много проблеми в момента, но фокусът върху това ни спира да се развиваме. В редица случаи проблемите са моментни и безспорно са определящи, но в голяма част от случаите не дават визия и тласък за бъдещото развитие на организацията и бизнеса като цяло.
Но да се върнем на девиза ми за годината: “Ръст въпреки всичко”
Така съм го формулирал, защото вече се отървах да очаквам да свърши това или онова. Каквото и да свърши, започва нещо ново и поради глобалната обвързаност и технологиите, това, което започва, е поредният “Черен лебед” – термин за съществуващо или назряващо социално или икономическо събитие, което се е зародило и ни изненадва, заварва ни тотално неподготвени.
В голяма част от случаите то се е готвило някъде далеч или не чак толкова далеч, без да подозираме. Причината да бъде избран такъв термин е, защото до откриването на Австралия в Европа се е смятало, че лебедите са само бели. В един момент се оказва, че има и черни лебеди, които си живеят също така спокойно и грациозно както белите, само че на другия край на Земята.
Последните години явно са зародили много такива цунамита – черни лебеди за много от нас и никой не ви гарантира, че те ще спрат утре или след месец, или през декември и след това ще настане мир и спокойствие, за да може де си работим. Ми, няма да стане - ще дойде следващо цунами.
Както казва Сократ: Не е важно да знаеш какво ти предстои, а да си готов за него
Нагласата ни трябва да изключва конкретиката на събитията и да ни помага при много различни “изненади” било приятни или неприятни.
Аз за себе си съм избрал този девиз, защото, ако спра в своето развитие като човек и предприемач, няма да има тръгване. Ако намаля скоростта, няма да мога да засиля отново, познавам се в това отношение. В момента много бизнеси намаляват хората си на ключови позиции, съкращават разходи - безспорно понякога това е необходимо, но се замислете дали хората, които махате в момента не са тези, които ще ви трябват, за да се засилите отново след това?
Лишавайте се от хората си, след като сте се отказали от нов автомобил, почивка на Малдивите и т.н.
Ръст въпреки всичко става с хора, даже в бизнес, който е супер автоматизиран и дигитализиран. В редица случаи тези хора просто не са при вас, а са в компаниите, които ви поддържат дигитализацията - това не означава, че не им плащате и то скъпо и прескъпо.
Изберете си свой девиз и го следвайте, може да е до края на годината може и за 10 години напред (аз не съм станал толкова прозорлив). Направете го, за да избегнете тъпченето на едно място, защото там, където тъпчете, нищо няма да поникне.
