Този въпрос е почти толкова фундаментален, колкото този за създаването на вселената, кое е първо яйцето или кокошката, Левски или ЦСКА, Барселона или Реал, medium rear или well done. Все въпроси, които за някои хора са с очевадни отговори, но всъщност не е точно така.
През последната вече половин година, освен предприемач и собственик на консултантски бизнес в София съм и търговски директор на спедиторска компания в Ташкент. Някой от вас ще кажат - брей, че яко, но други ще заявят - чиста шизофрения. И двете мнения са еднакво валидни.
През половината от времето в Ташкент съм 80% мениджър и 20% предприемач, а в другата половина в София съм около 60% предприемач и 40% мениджър. Все още нямам отговор кое е по- якото - да си предприемач или мениджър в добре развиваща се компания. Доста ще кажат – „Е, как - предприемач е мноооого якооо. Сам си си шеф, парите са си твои, разполагаш си с времето, кеф ти бачкаш, кеф ти си почиваш някъде на луксозно“. Само че всичко това е само едната страна на монетката, а от другата са ядовете с държавата, със служителите, когато има такива, а също, когато ги няма, а ти трябват за вчера. Да не говорим за клиентите, които не плащат, а в редица случаи и не поръчват и всеки ден влизаш в банката, за да видиш, че пак никой не е превел пари.
Сигурността на длъжността на предприемача е за сметка на несигурността на доходите. Всеки месец започваш с 10, 20, 100, 200 000, а някои и с милиони назад. Суми за кредити, заплати, суровини, ток, НАП, та до кафето и тоалетната хартия в офиса, че и без тях не може. Наваксваш цял месец и на първо число пак отново на нулата. Същото като роб на галера, че и понякога собственикът е закован по същия начин с верига за фирмата си, както роба за галерата.
Много е готино да си предприемач, но от далече, ей така, ако може, както да си на море, само че да не вали. Мислиш, бъхташ, побеляваш и после какво? Трансфер на лидерство към наследниците и си изкарал шестица от тотото, ако искат, а не ти кажат – „ама аз тез’ твойте столове, колбаси, салати не ги ща, аз ще се занимавам с извънземни или с криптовалути, древна китайска философия“ и край на филма. Така че, предприемачите често ги сравнявам с християнски мисионери в джунглата на Амазония. Ходиш и не знаеш кой ще те изяде - канибалите ли или някой добитък, който даже си няма латинско име. Но пък вярваш във висша сила и вървиш напред и покоряваш всичко, което е за покоряване! Доказваш себе си най-вече пред себе си!
От другата страна на монетата – мениджърът! Eееех, да си мениджър в голяма западна компания, да си получаваш заплата, че и 13-та и 14-та, даже и 15-та, ако шефчетата някъде на Запад и на високо са на кеф - служебна кола, бензин, абе всичкото служебно, демек безплатно и то всеки месец. Дойде първо число и дрън нова заплата, нови командировчици насам-натам, кеф ти Луфтханза, кеф ти Бритиш. Всички се мазнят - и Пиар-ки, и маркетолози, само финансистите те мразят, но те мразят и себе си, та камо ли теб. Ти си божество от Пантеона на бизнеса. Само че, идват некви гадни хуни, монголи, бизнес Атила и вземат, че ти подпалят готиния, елегантен и оял се пантеон и Край на филма.
Сигурността на мениджърските доходи се плаща с несигурността на заеманата позиция. И колкото си по-нависоко, толкова шанса да отлетиш като шишарка от брулен връх на бор насред Родопите, e все по-голяма. Интересното е, че колкото по-дълго се задържаш, толкова по-трудно става да се държиш, толкова повече искат да те разкарат. HR-ите виждат в теб изчерпан и уморен корпоративен катър (написах кадър, а компютъра го смени на катър, помислих и го оставам катър), финансистите виждат твърде скъпо удоволствие за фирмата, служителите ти виждат пречка за тяхната кариера и какво като ти се виждаш като незаменим с опита си идеалист, борещ се с вятърни мелници като стария идалго Дон Кихот Де Ламанча.
Така че и на двете страни им е готино и в същото време и тегаво, важното е кое те влече. За мен и двете позиции ми дават своето, мениджърската - темпото, дисциплината, отговорността за екипа под мен, учене на ново и безпощадността на таргети и бюджети. Предприемачеството - силата на собствените решения, размаха и възможността да рискуваш свои пари и да не ти пука за това, че ще ги изгубиш.
И двете са нужни на бизнеса. Всяка компания се нуждае от предприемачи и мениджъри, важното е да не са си разменили местата, защото тогава за всички е много, ама много неприятно.