Колко често се сблъскваме с мениджъри на средно и високо ниво, които “блестят” с начина на управление на своите екипи? Причината за това е, че те просто не могат да управляват себе си.
Ниската ефективност на редица организации идва от липсата на желание и капацитет на върха да управлява себе си, а тази липса си личи най-добре “отдолу”. Служителите я виждат най-добре и съответно това ги демотивира и съсипва като професионалисти най-силно от редица други фактори, които се изтъкват като най-важни – заплащане, работна среда, работно време и т.н. Най-мотивиращият фактор за един войник е да вижда, че този отгоре е по войник от него.
Ще дам няколко често срещани ситуации, действащи разрушаващо за организацията:
Шефът изисква точност и когато някой закъснее за оперативка “плаща” 5 лв. глоба за това, че е закъснял /тези пари се събират и се харчат за почерпки на колектива в края на месеца/, но ако той не дойде на време и всички го чакат 30 мин. това не е същото. Той е имал основателна причина и естествено не плаща 5 лв, независимо, че са го чакали 10 човека и това е 300 мин. мениджърско време в компанията – един мениджърски ден, който със сигурност не струва 5 лв.
Когато се поставят цели за продажби, таргетите се разпределят на всички от колектива, които се занимават с продажби, но не и за шефа собственик на компанията. А той има цели за продажби както всички останали и действа най-мотивиращо на търговците.
Много често в тези времена се говори да затегнем коланите. И не става въпрос за една и две дупки, а направо на нови места, които даже не са съществували преди. В същото време управлението прави “разходчета” за нови много по-удобни и съответно доста по-скъпи столове за собствените си д*та, а те най-малко седят в офисите си. А от друга страна служителите, които по цял ден са зад бюрата си, седят на ръбати столове, наследени от преди три поколения техни предшественици, гледат през целия ден новичките ергономични столове, които се използват по час максимум на ден и като си тръгнат вечерта с болки в кръста, разбира се, са много “щастливи”.
Не очаквайте служителите ви да са с разбиранията на Майка Тереза и Св.Франциск от Асизи - те няма да ви простят нещо подобно!
Да менажираш себе си означава да прилагаш същите изисквания и стандарти за работа, които изискваш от другите. Няма как те да постигнат вашите очаквания, ако самите вие не ги прилагате към себе си. Това важи в много аспекти на бизнеса - управление на времето, целеполагане, икономии на средства, ефективност на комуникацията в компанията и редица други. Винаги, когато поставяте цели на другите, включвайте себе си в тях, и то със сериозен дял, а не символично.
Двойният стандарт е най-сигурният начин да съсипете мотивацията за работа на тези под вас или тези около вас. Задавате ли си въпроса дали бихте си плащали тази сума, която в момента получавате, ако вие я вадите от джоба си за някой друг? Ако не сте — направете го, но се постарайте да бъдете честни (ако е необходимо преди това изпийте две големи) - в повечето случаи ще се изненадате неприятно от отговора си. Когато започнах да си задавам този въпрос, положението беше много зле, но с течение на времето нещата се подобриха. Аз, лично, си го задавам веднъж на два-три месеца и си поставям лични задачи, с цел да си заслужа сумата, независимо дали е заплата или дивидент.
В случай, че сте собственик на компания, да се менажирате като служител, е още по-сложно, особено когато компанията е на 25-30 години и вие я управлявате от ден първи. Усещането за заслужено отхлабване на колана, намаляване на темпото и ползване на благинките от положени усилия преди 15-на години, са много човешки и напълно разбираеми. Не и за новите служители в компанията, за които редица ваши действия са непонятни, да не кажа неприятни. Тях не ги вълнува вашия 25 годишен стаж и бъхтенето през това време, за тях компанията съществува от момента, в който те са дошли да работят и вие трябва да сте също толкова ентусиазиран и стриктен, все едно сте дошли месец преди тях.
Помислете дали сте достатъчно добър мениджър на самия себе си, за да може да бъдете пример, а не антипример за тези, които управлявате.
