Преди по-малко от месец протече поредният панаир на книгата. Много нови издателства никнат като гъби, много нови заглавия, автори, търсещи вниманието на своя потенциален читател. Книги се продават както съвременни, така и класики, което ме удивлява. Търсят се произведенията на автори като Достоевски, Ремарк и Набоков, купуват се и творби на живи автори, и на такива с първа книга. За всеки има място под слънцето.
Книгоиздаването, благодарение на технологиите, се демократизира, почти всеки може сам да си издаде книга, но според някои критици му падна качеството като съдържание, и то значително. Все повече книги стоят по рафтовете непрочетени - това добре ли е, или не? За мен като автор е добре. Смятам, че за да прочетеш една книга, първо трябва да ти е на рафта под ръка. Поне това за мен е първа стъпка, но всъщност не е в това въпросът.
Често в социалните мрежи се появяват снимки на изхвърлени книги, някои даже неотворени от предишните им собственици. Наскоро наследих библиотеката на човек, владеещ 4 езика, с интереси във физиката и математиката, философията и историята. Библиотека, събирана и трупана над половин век. Няколко хиляди тома. Аз избрах около 120 - 150 произведения, подарих на хора, четящи на френски, десетина други, но какво да правим с останалите? Дойдоха антиквари, избраха други стотина и толкоз. Много от книгите се изхвърлиха - книги, актуални за времето си и безсмислени в момента, книги по специфични теми, които едва ли ще намерят своя читател.
Да, изхвърлиха се и смятам, че в това няма нищо страшно и лошо. Култът към книгата, към това, че трябва да се пази, е заложен в нас още от времето на Възраждането. Книгата е нещо като свещена крава и се смята, че всяко посегателство към нея показва колко бездуховно е обществото и колко сме се опростачили и опростели, което също не е така. Моето мнение не съвпада с това.
Опитайте се да четете книги, отпечатани през 60-те и 70-те години на миналия век или в края на миналия век. Малък шрифт, пожълтели страници, размазани букви. Разгръщайки книга от последните десетина години и тези антики, нивото на четливост драстично се отличава.
Друг съществен момент е съдържанието. Както сега, така и преди 50-100 години е имало книги със съмнително качество на съдържанието, конюнктурни, отпечатани с връзки, свързани с модата на момента. Книгата, както всичко останало, е продукт на своето време и единици са достойни да преминат през десетилетията и вековете и да запазят своята стойност.
Живеем във време, в което е необходимо „свещените крави“ да бъдат преразгледани и преосмислени и да се разделяме с някои от тях, а най-вече да не ги натрапваме на поколенията след нас.
Друг съществен момент със старите книги е актуалността на информацията и нейната преднамереност. Това важи особено за учебници и специализирана литература, и най-вече историческа. Факт е, че знанието през последните 20 години става използваемо за все по-кратко време. Това, което се учи в университета и се чете в учебниците за различни професии, е приложимо между 5 и 7 години. Това не означава, че не трябва да учим, просто остарялата информация прави носителите ѝ, в дадения случай книгите, обезценени.
Много от книгите са същата ширпотреба, както и дрехите. Други са прекрасни класики, на които човек може да купи съвременно копие за 5-8 евро. Така че не робувайте на тази емоция. В голяма част от случаите една стара книга ще Ви свърши толкова работа, колкото и бакелитеният телефон, по който сте се обяснявали в любов на някоя девойка, когато сте били на 16. Едва ли го пазите досега заради словата, които е чул от Вас.
Книгите са носители на идеи и информация и толкова. Тяхната свещеност отдавна е отминала. Същото е с редица други аспекти от нашия живот, а и в работата също. Свещеността е приключила за всичко. Може би единствено все още удържат фронта Библията и Коранът, и толкоз.
