Тези дни захванах да чета една книга, която не знам с какво ме привлече, но изпревари опашката от книги, както мръсен, стар пернишки голф изпреварва задръстването по магистралата, карайки със сто и петдесет в аварийната лента. Все още съм в самото начало на книгата и, честно казано, не знам каква е причината да я чета, но има няколко фрази, които си записах до момента, едната от които е: „и дяволът не вижда толкова, колкото съседите.“ Замислих се, че думата „съседите“ може да бъде заменена с редица други и все ще е правилно, например колегите, клиентите, подчинените – все така си подхождат в тази фраза.
Но нека вземем варианта – дяволът не вижда толкова, колкото колегите/служителите.
Колкото по-пирамидална е една структура, толкова по-валидна е горната реплика. Служителите зорко наблюдават шефовете си, или както се изрази наскоро един собственик: „всеки ден ме гледат все едно ще ми купуват“. Колегите от счетоводството и логистиката наблюдават търговците и обратното, продавач-консултантите наблюдават супервизора, да не говорим как цяло министерство наблюдава някой зам.-министър, а като не може да го наблюдава, започва да си измисля, но това е друга тема и друга колонка.
Всеки наблюдава околните и му правят впечатление какви ли не неща и въз основа на това съответно му се радва и има желание да работи с него, или пък решава, че от него чеп за зеле не става и дори да трябва, пак не работи със своя колега, независимо от факта, че целият процес в компанията страда от това. Впечатлението, което правим на околните, е в основата на това дали те ще ни свършат работа, когато ни е необходимо тяхното съдействие, или ще го направят след кандърми, в последния момент и на минимума от това, което е необходимо.
Преди няколко дни завършихме един анализ на вътрешнофирмената среда, при който двама ключови служители, независимо от своите професионални качества, дотолкова дразнят колегите си, че съответно спъват редица процеси, водещи до продажби – единият с надменна невербална комуникация, а другият с пренебрежение, основано на „аз съм доктор на науките“. Не е достатъчно да сте добър професионалист в това, което правите; не по-малко важно е какво впечатление правите на колегите и как комуникирате с тях, доколко сте колегиално ориентирани в ежедневното си поведение и доколко комуникацията ви с околните е качествена – не колко е като количество, а най-вече като качество.
Добрият професионалист, късащ нервите на колегите си, е причина за по-висок процент напуснали в компанията, дори и от ниските заплати и гадния шеф, взети заедно. Надменността под формата на „аз знам повече и съм по-опитен, а вие сте тъпи като галоши и не знаете какво правите“ е причина за ниска ефективност и пропуснати ползи в не една и две компании, където на пръв поглед всичко е наред, офисите са повече от прекрасни, а по стените има лапландски мъх, за който се грижи специална фирма. Нито мъхът, нито сравнително хубавото безплатно кафе могат да компенсират гадняра или надменния тип, с когото седите един срещу друг или трябва да си комуникирате постоянно.
Най-интересното е, че в екип от 50-60 човека това обикновено са не повече от един-два, максимум трима, и когато ги попиташ какво е тяхното мнение за комуникацията в компанията, те гордо отговарят: „Аз съм тук да си работя, не да комуникирам с колегите си“, само че едното без другото не става, пък ако ще да си и нощният пазач.
Всичко това го пиша с цел да ви наведа на мисли, че ако имате проблем в комуникацията, то по всяка вероятност проблемът е във вас, в това какво е вашето излъчване, дали има пренебрежение в погледа ви, в изказа ви, дали всичко във вас крещи с презрение към вашите колеги „мараба, бе, говняри“, както мислено се обръщаше един мой колега към своите подчинени.
Колкото и велик да сте в това, което правите, сте почти нищо, ако тези, от които зависи процесът нататък, не ви уважават и не правят всичко възможно да си свършат работата по най-добрия начин, а това зависи от ежедневното ви поведение и комуникация, не само на тиймбилдинг или някое друго събиране и оперативка.
Колкото сте по-нависоко в йерархията, „Биг брадър“ – редовият служител ви наблюдава все по-внимателно.
А, да, забравих да кажа, книгата на Хайнрих Бьол е „Възгледите на един клоун“.
