Понеже поколенията започнаха да се „въртят“ твърде бързо всички ние се надпреварваме да им дадем някаква буква, която да ги характеризира – (Z) Зет, (M) Милениал,X, Y и какво ли не още, дори и аз преди години написах книга за Поколението “F”, но това вече е отминало.
И сега знам, че всички мениджъри, които четат тези редове ще се съгласят с мен, че в компаниите ни идва едно ново и непознато досега поколение, родено както от пандемията, защото голяма част се завърнаха от различни държави, прогонени точно от нея, но и от един друг доста важен факт.
Това е първото поколение, вероятно от поне половин век, което никога не е изпитвало никаква трудност, не е преживяло нито една криза, стрес или дори малък проблем. То е освободено от чувството „страх“, иска да постигне супер много за отрицателно време и ако може с не чак толкова много усилия. Това е прекрасно, защото винаги съм смятал, че точно тази комбинация ще дръпне светът напред, ще ни спести време и усилия, ще ни направи иновативни и в край сметка ще ни направо по-бързо част от европейски и световен пазар.
Но точно в този пазар е големият и труден за отговор въпрос – той сега е толкова стагниран, толкова конкурентен и абсолютно непредвидим, че просто – на този етап – изключваме тази комбинация и трябва да я заместим с друга – много иновативен, упорит и последователен, и най-важното, резултатен труд.
И ако ще му търсим име на това страхотно поколение, то е повече от ясно. Поколението „Б“, като България. Няма друга по-подходяща дума, всички сега гледаме точно него…
