“Блатните птици трябва да се движат по повърхността, независимо дали са хванали нещо или не, иначе ще потънат”.
И ние в бизнеса сме като блатните птици, ако не се движим - затъваме. Много често срещам компании или служители, които са хванали някоя тлъста риба и са спрели да се движат. Оправдания дал Господ или по-скоро дявола: това ми стига, уплътнихме капацитета, няма хора да работят и какво ли още не.
И се започва потъване. Първо съвсем малко, после до глезените. Казваме си - е какво толкова, когато ни потрябва ще се поотупаме и ще тръгнем наново. Но докато си мислим това и се самозалъгваме, защото така ни е комфортно, вече сме до колене в тинята. След като така или иначе вече сме нагазили, нека разгледаме каква е тинята, ако е гадна и мирише кофти, лепкава и тук-там комари, имаме по-голям шанс да се махнем, да се измъкнем от нея докато все още можем.
Най-страшна е тинята на псевдо успеха
Тя мирише на лукс, на комфорт, на стари лоялни клиенти. В нея няма комари, които те хапят от време на време, та да те държат нащрек. В нея се движат огромни Базилиски (припомни си една от първите серии на Хари Потър). Тези чудовища в комфортната тиня са Дракона на прогреса и Змията на гладните и амбициозните се движат тихо и в един момент ни отхапват краката, както сме си ги накиснали в меката тиня. Рязко потъваме до шия и после „ама какво стана, как така, нали ни бяхте клиенти, нали казвахте, че всичко е наред“.
Вече е късно, читавите хора са ни напуснали, намалили сме маркетинга. Вярвали сме, че и така сме си добре с клиентите, дори не сме можели да накараме търговците да отидат при потенциални клиенти, т.к. са свикнали от известно време да си вършат работата по телефона. Нали така спестяваме време, не харчим бензин на фирмата, а и дистанционната работа е модерна.
Друг интересен обитател на блатото е ПР-а, който, когато е умел, създава толкова добра илюзия, че сме много добри, че започваме да вярваме, че сме наистина такива, пък то хич, ама хич не е така. Е как така да не сме, нали получаваме награди, нали ни взимат интервюта, нали имаме толкова лайкове в социалните мрежи? Еми така, защото си плащате за това и съответно ви изграждат образ, но той не винаги се монетизира в приходи с печалби.
Истината е, че ако спрем да се движим по повърхността на блатото, то ще ни засмуче
С течение на годините това блато става все по-рядко и по-бързо поглъща, та трябва все по-бързо да си движим, за да не се окаже в един момент, че хем се движим, хем потъваме. Движим краката, ама не помръдваме от място. Така че спрете за миг, погледнете надолу и ако не си виждате стъпалата, а само глезените, бързо тръгвайте и то със скоростта на заека Бъгс бъни или фурията Тасманийски дявол. В противен случай скоро няма да виждате нищо друго, освен тинята, независимо дали смърди на дългове и старо оборудване или ухае на статуетки и 4 дневна работна седмица.