Практиката ни по данъчно право е изпълнена с редица интересни казуси от различно естество, но безспорно за повечето клиенти най-значими са данъчно правните казуси, свързани с правото на възстановяване на данък добавена стойност (ДДС). Данъкът добавена стойност е косвен данък, който се заплаща на държавата от купувачите, тъй като е включен в крайната цена на стоките. Поради тази причина се приема, че ДДС до голяма степен определя равнището на цените на стоките. У нас ДДС е въведен в началото на 90те години на 20 век, като първоначално ставката е била 18 %. Няколко години по-късно е увеличена на 22 %, а от 1999 г. е въведена приложимата и до днес ставка от 20 %. Значимостта на този данък за бизнеса и икономиката се потвърди за пореден път и през настоящата година, като размерът на ДДС бе намален за някои стоки в опит от страна на правителството да подпомогне най-засегнатите от COVID 19 пандемията икономически отрасли.
Акцентът на настоящия материал е правото на възстановяване на ДДС, което може да се упражни от данъчно задължени лица, които не са установени в държавата-членка по възстановяване, но са установени в друга държава-членка на ЕС. Установеният ред за упражняване на това право в Наредба № Н-9 от 16.12.20099 г. (посл. изм през 2012 г.) е в съответствие с единната правна регулация на ниво ЕС - Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяване на данък върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка (OB, L 44 /11 от 20 февруари 2008 г.), като цели да се избягва допълнителна данъчна тежест за данъчно задължени лица, осъществяващи дейност и сключващи сделки в различни държави-членки на ЕС. Въпреки това и независимо от сравнително ясните критерии, предвидени в Наредбата, при които правото на възстановяване може да се упражни, у нас все още е налице противоречива практика на ревизиращите органи на НАП при извършваните проверки по този ред.
Правото на възстановяване на ДДС по реда на Наредбата, може да бъде упражнено, както от данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава - членка на Европейския съюз, така и от данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС при различни хипотези. Освен обективните критерии, на които следва да отговарят лицата, които искат да упражнят право на възстановяване, в Наредбата сa предвидени определени размери на искания за възстановяване данък, които следва да са налице, за да е допустимо искането. Ако искането е за период от календарно тримесечие, сумата на данъка за възстановяване не може да бъде по-малка от 800 лв. А, ако искането е за период от една календарна година или за остатъка от същата, сумата на данъка за възстановяване не може да бъде по-малка от 100 лв.
Като допълнително усложнение в практиката се установява и сравнително дългите срокове за изпълнение на процедурата по Наредбата. Например, ако искането е за календарната 2018 г., то срокът за подаването му е до 30 септември на 2019 г. (чл. 5, ал. 3 от Наредба № Н-19). Обичайно ревизиращите органи не разглеждат и не се произнасят по искането в рамките на календарната година, в която е подадено, и при процедура по обжалване на някой от актовете, често данъчно задължените лица са в ситуация, в която подават искане за следващ данъчен период преди да е приключила процедурата по възстановяване за предходния такъв. Така процедура, целяща да облекчи данъчната тежест за данъчно задължените лица в ЕС, в България всъщност може да се развие като изключително обременяваща с разходи и отнемаща времеви ресурс административна процедура.
Нашият опит и добавена стойност на съдействието, което оказваме на клиентите си, субекти на правото на възстановяване на ДДС по описания по-горе ред, може да се обобщи в няколко основни насоки и принципи при осъществяване на дейности, попадащи в обхвата на Наредбата и ЗДДС, както следва:
- На първо място, би било ефективно от гледна точка на всеки стартиращ бизнес да планира предварително структурата на бизнес процесите и дейностите, при които би могло да възникне право на възстановяване на ДДС в различни държави-членки (включително и в България).
- На този етап следва предварително да се оценят рисковете и да се проучи надеждността на контрагентите (т.нар. pre-assessment на проекта).
- Изготвянето на ясна и сигурна правна рамка на бизнес отношенията е следващият етап, които би подсигурил ефективност на извършваните дейности.
- Надлежното и точно изпълнение на договорите и документалното обезпечаване на сделките също е задължителен елемент в процеса.
Клиентите ни се чувстват подсигурени във всеки от описаните етапи, като при необходимост им оказваме съдействие и осъществяваме представителство не само пред насрещната страна, но и пред административните и съдебните органи, участващи в процедурата по възстановяване на ДДС.
АДД „Мургова и партньори“ разполага с екип от изключително подготвени и опитни юристи в областта на данъчното право. Практиката ни е насочена, както към предоставяне на съдействие на клиентите ни при осъществяване на процесуално представителство по административни производства и данъчни дела, така и при предоставяне на юридически услуги и консултации при планиране на бизнес проекти и оптимизиране на финансово данъчната политика на клиента. При въпроси и нужда от съдействие, може да се свържете с нас чрез www.murgova.com
