Седя си в офиса, украсен и изчистен предколедно, слушам лек джаз, хапвам една-две меденки и си мисля за предстоящата година. Имам прекрасно усещане, та 2024-та за мен беше година на много нови начала, много повече победи, отколкото поражения.
В началото на всяка година си избирам мото за годината, това започнах да го правя след като прочетох някъде, че в Япония има традиция при възкачването на нов император да започва нова ера в империята на изгряващото слънце. Дори традиционният японски календар не е с нашите години, а е еди коя си година от ерата на дадения император и всяка такава епоха си има име, символизиращо нещо. Сегашната ера се казва Рейва – означава порядък и хармония.
Името на ерата е послание към нацията. За японците е изключително важно, т.к. това е квинтесенция към какво се стреми императорът в своето управление, докато е на престола. Независимо, че е повече протоколна фигура, отколкото реално управляващ владетел, японският император е символ на нацията и като такъв има много силно влияние върху развитието на обществото, особено от гледна точка на запазване на традициите. Най-известната ера в японската история е „Мейджи“. Даже императорът, чийто име е Муцухито, в историята е влязъл като император Мейджи.
Тази традиция ме вдъхнови всяка година да имам мото, което да следвам, както в по-стратегически начинания и големи проекти, така и в ежедневните ми действия. Как се случва това? Много просто, всяко действие, свързано с работата ми или дори в личния ми живот, го минавам през радара за годината, т.е. дали съвпада с мотото за дадената година или не. Ако съвпада - чудесно, ако не, се замислям много сериозно дали си струва да се хвърлям в това начинание.
Миналата 2024-та година беше под мотото: „Фокус върху успеха“ и като се замисля, това мото ми помогна много. Смятам, че годината беше успешна за мен в много отношения. Нови клиенти, нови направления и изцяло нови начинания изпъстриха моята и на моите колеги година. Обикновено към края на годината си поставям задачата за ново мото и оставям подсъзнанието да го „изфабрикува“ и не след дълго, максимум две-три седмици, в някакъв момент от дълбините на подсъзнанието, което е двигателят на нашата креативност, изскача решението, и то в най-неочакван момент.
Мотото за 2025-та при мен ще е: „Реализация на потенциала“. За мен това е много силно послание, което може да ни отведе в непознати посоки и страни, да познаем кътчета на които не сме обръщали особено внимание, кътчета криещи невероятни съкровища, както в бизнеса, така и в личностното ни развитие.
В последните няколко месеца виждам страшно много потенциал, който бива подминаван от страна на моите партньори и клиенти. Виждам такъв и при себе си, подминаван поради редица оправдания. Да забележим потенциал в нещо, но да не го реализираме, поради това, че трябва да си нарушим рахата или пък защото не сме сигурни какво ще изскочи от дадената непозната хралупа, е почти ежедневие.
Ще дам пример: В последните няколко месеца често пътувам с търговци на различни компании из кътчета на страната, където никога не съм бил преди това, и когато попитам защо не работиш с този или онзи обект или фабрика, отговорът най-често е „за да не се обидят сегашните ми клиенти“. Виждат потенциала, но поради някаква хипотетична обида дори не почукват на вратата. Често проектираме в съзнанието си някакви бъдещи проблеми и ги използваме за оправдание пред самите себе си и така не реализираме определен потенциал. Поне се пробвайте и вижте какво ще стане.
Различните потенциали ни заобикалят почти навсякъде, къде са по-ясни, къде трябва да се поразровим и да видим какво всъщност ни очаква. Важното е да не спираме, важното е, когато видим потенциал в нещо, да не се отказваме още в самото начало, защото сме свикнали да тъпчем по едни и същи пътеки.
Светът се променя, ние се променяме и това дава възможност да виждаме потенциали за бизнес или за развитие на нас и нашите служители, там където не сме виждали нищо буквално преди година. Така че не си затваряйте очите за потенциала на новото време.
Пожелавам ви тази година, скъпи мои читатели, да реализирате потенциала си, да се захванете с нови неща, които ви кефят. Да действате в посоки, където знаете, че има не само хляб, но и масло, пък може би и хайвер, но досега, по на пръв поглед непонятни причини, не сте се захващали. Реализирайте мечти, реализирайте това, което ви вълнува, тръгнете, пък ще видите къде ще ви води.
Често потенциалът не е магистрала и не се вижда кой знае какво от него, почти винаги е като завоите из прохода Шипка. Почти си виждаш задния номер, когато ги минаваш, но завой след завой стигаш до горе, до върха и като погледнеш към Тракийската низина, ти се изпълва душата. Същото е често и с разкриването на потенциала, трябва да минеш не един и два завоя и то с 30-40 км в час, за да се разкрие цялата прелест и възможност, която ви се отдава, но се случва само, когато продължите.
Измислете си свое мото и го следвайте, както се казва в рекламите за много продукти - на мен ми помогна, може да помогне и на вас!
