fbpx Мекиците... | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Мекиците...

Водеща снимка
Да

Мекиците...

„Ползвате ли социалните мрежи, за да създадат желания образ пред вашите клиенти и общността като цяло?“. Този въпрос изниква все по-често през последните консултации и обучения, които провеждам. В повечето случаи отговорът е да. Някои дори ползват професионални услуги и инфлуенсъри. Аз не съм специалист в тази насока и ще споделя някои мисли от моя практична гледна точка, както като човек използващ социалните медии като канал за предоставяне на информация и създаване на облик, така и като потребител. 

За мен един от основните въпроси е дали това, което качвате като постове се запомня и какъв облик създава, как преплитате личния и корпоративния бранд. През годините аз съм създал по-скоро личен бранд, отколкото корпоративен и за това ползвам и двата за бизнес. Моята формула за вида постове е следната: 30-30-40. Т.е. 30% от постовете трябва да са лични, 30% да са свързани с мисли, смешки или хубави снимки, може и не мои, макар че аз се стремя 90% от нещата, които качвам да са си мое производство и 40% да са свързани с бизнеса. Това ми позволява да съм разнообразен, динамичен и най-вече интересен за тези, които следят моите постове. За мен на стената на Фейсбук или Инстаграм трябва преди всичко да има емоция. Само тогава може да разчитате, че ще направите впечатление, че ще ви обърнат внимание, иначе си харчите времето и парите на вятъра.

Преди няколко седмици, по време на една командировка в Пловдив, ходейки по улицата, един човек, напълно непознат за мен, ме поздрави по следния начин – „Здравей, Любо Гетов с мекиците!“. Разбира се, разменихме си няколко думи на тротоара и се оказа, че ми е приятел във Фейсбук и това, с което, най-много съм го впечатлил са снимките с мекици. Интересното е, че аз не съм качвал мекици доста отдавна, но моите приятели ме помнят с тях и с уискито. 

Защо са ме запомнили с това? Ами много просто - създал съм емоция, бил съм извън основните рамки. Ако бях качил козунак и яйца на Великден едва ли някой щеше да помни. Всеки харесва мекици, а пък ако има и обилна поръска от пудра захар, още повече! Мекиците за мен са спомен от детството, както тригуните и бюрека от времето, когато учих в Техникум по електроника. Качвайки на страницата си мекици аз предизвиквам емоция в своите приятели, много от тях си казват: „Глей’ го този - яде мекици, а те са толкова вредни и от тях се пълнее, аз не си го позволявам, а той го прави!“

Другото, което е важно е, че ги качвам от офиса по време, когато повечето са вече на работа, изпили набързо по едно кафе от вендинг автомата. За мен времето на публикуване на един пост е толкова важно, колкото и съдържанието. Ако кача чаша уиски в 8 или 9 вечерта едва ли на някого ще му направя впечатление, но ако това е в два следобед, предизвиква буря от емоции и коментари от сорта: „Аз съм на оперативка, а ти вече пиеш!“.
Важното е ,че съм извън формата и това се запомня, а когато те запомнят с нещо лично, бизнесът ви после си влиза в паметта на вашите клиенти сравнително лесно. Аз съм си намерил постовете, с които “дразня”, съответно имам и график за постове за книги, които чета, тях качвам винаги в неделя вечер, а #Колонката излиза винаги понеделник сутрин. 

Аудиторията има нужда от формат, а не от хаотичност, т.е. най-лошото, което може да предоставите на вашата аудитория, ако създавате личен бранд, е хаотичност в посланията и хаотичност във времето. Ту ви има - ту ви няма не е вариант, ако искате да ползвате социалните мрежи за влияние по отношение на вашия бизнес и създаване на ясен облик на компанията и вас като бизнес фигура. 

За мен основното е да съм извън общия формат и да съм интересен, различен и ако може от време на време и вдъхновяващ другите, е чудесно! 

Не казвам да пиете и качвате уиски или мекици. Имам приятели, които качват походи в планината или че са първи на пистата за ски. Да, не е моето, но ги знам и ги помня с нещо в социалните мрежи, те са създали облик. Най-важното е, че те ми изскачат в съзнанието често и ги помня, а не са сенки от дигиталния свят. Ако искате да ви помнят, създайте жив и цветен образ, за да не сте избледняващи сенки - тях никой не ги помни и не ги следи какво правят и как се развиват.