Ако сравняваме сегашната ситуация и първия локдаун, постоянно ми се натрапва сравнение с Първата световна война. Първият етап в началото на пандемията, времето през март-април, мога да сравня с 1914 - 1915 г., характерни с ентусиазма и от двете страни на фронта. Обещания за бърза победа и връщане на достойните синове на отечеството с лаврови венци.
Същото беше и по време на първата карантина. По всички телевизионни канали се обясняваше как всъщност карантината ни дава възможност да прочетем книги, които отдавана сме набелязали, да обърнем повече внимание на близките си, как това ще отмине скоро и как ще победим заразата в рамките на няколко месеца. Но за съжаление това не се случи, или както казваше Пекто Бочаров – “Да, ама Не!”.
Локдауните продължават, следим ограничителните мерки като метеорологичната прогноза, всяка седмица нови правила и никой вече не го интересува какво правят “известните, защото са известни”, докато си седят вкъщи.
Ако се върнем на Първата световна война може да сравним сегашната ситуация с края на 1915-1916 г., когато войските са в окопите, прогизнали, обезверени, командванията са в задънена улица и не знаят какво да правят и всичко се стоварва на полевите командири, които се чудят как да поддържат високо духа и вдигнати бойни знамена.
В момента духът в повечето компании е сходен на този през 1916-та, независимо в коя част на европейските фронтове.
Служителите в компаниите са дистанцирани, както физически, така и социално. Това влияе на мотивацията им, на доверието към колегите, на продуктивността в ежедневието. Повечето от тях не виждат вече победата, както в общ план, така и в конкретната компания. От друга страна, топ мениджмънта в корпорациите се е откъснал още повече, гради стратегии за дигитализация, за прекрояване на света, като по този начин по-скоро гледа да си запази топлите кресла, отколкото наистина да вярва, че това ще се случи. Както при пясъчния часовник най-голямата скорост на пясъка е на най-тясното място, така и при средния мениджмънт - много задачи отгоре, които трябва да се обработят и прехвърлят към подчинените, но когато стигнат до тях, все едно са се размили сред другите спуснати задачи, превърнали са се в поредната паднала песъчинка.
Обезверяването на бизнес армиите е основният проблем в момента, т.к. дори ваксинирането вече не обещава бърза победа, това води до неяснота и липса на какъвто и да било ентусиазъм за работа.
Един от основните фактори е да се засили вътрешнофирмената пропаганда, но не проформа, а с реални ценности, реални постижения. Полевите командири (лейтенанти и капитани) - средният мениджмънт нямат чисто човешки инструменти, за да държат бойния дух висок. Всяка една победа, всяка една успешна човешка история, случила се в компанията през тези месеци е важна и трябва да бъде споделяна.
Дистанционната комуникация ни превръща в отчуждени роботчета по пижами. Направете така, че вашите служители отново да облекат бойните униформи, накарайте ги да си сложат бойните доспехи и да тръгнат напред. Един от начините за това, е постепенно да връщате присъствените сбирки, да правите събития, тиймбилдинг, мероприятия. Това гарантирано повдига бойния дух. Дори да не може да организирате паради и големи събития, можете да го направите с екип от 10-15 човека - да ги съберете на живо, да ги стегнете и мотивирате и те да се надъхат едни друг.
Сега е времето за стягане на редиците и повдигане на бойния дух – за да не дойде и във вашата компания 1917-а!
