Втората половина на годината може да се окаже сложна за бизнеса, който разчита на привлечено финансиране. Почти всеки втори банкер (47%) очаква ръст на преструктурираните банкови кредити, сочи проучване на EY в Централна и Източна Европа.
Данните са за над 20 страни, сред които и България и отразяват, както случилото се на пазара до момента, така и дългосрочните тенденции. Според анкетираните финансови специалисти, ситуацията ще се успокои в началото на следващата година и особено през втората половина на 2025-та, когато фирмите ще са „научили уроците си“, а лихвените проценти ще спомогнат за намаляване на напрежението.
Данните за България обаче не съвпадат с останалите – у нас бакерите са по-скоро оптимисти и не виждат да се задава увеличение на проблемните кредити.
„Първата половина на годината имаше някои значими престктурирания в България. През юли 2024 г., Европейската комисия одобри план за преструктуриране на Български пощи. Това е и първото решение на ЕК за план за пресктуркуриане на пощенски оператори. Бяха разгледани и предложения за преструктуриране на банковите кредити на някои големи производствени предприятия“, коментира данните Мартин Бочев, съдружник, ръководител на отдел „Стратегия и сделки“ в EY Bulgaria.
Основните причини за тревожната тенденция, която банкерите отчитат, са увеличаващите се разходи на фирмите, намалялото търсене в определени индустрии и нивата на лихвените проценти, които остават високи. Строителството, земеделието и недвижимите имоти се очертават като секторите, които отчитат най-силна активност по отношение на преструктурирането на кредити, следвани от производството и търговията.
Строителният сектор остава на върха заради високата инфлация, която увеличава цените на материалите, енергията и труда. В същото време браншът е под натиск и от високите лихвени нива и колебанията в търсенето в някои от европейските страни.
Земеделският сектор пък остава притиснат от войната в Украйна и също страда от високите цени на горивата, торовете и енергията. Продукцията пък зависи от реколтата, а горещото време в последните две години доведе до лоши резултати и прогноза за проблеми в края на годината.
Секторът на недвижимите имоти продължава да се възприема като особено нестабилен – от едната страна стои намаленото търсене в някои от страните в Централна и Източна Европа, а от другата е очакването ценовият балон да се спука и това да доведе до сътресения.
Преструктуриране
Не е изненадващо, че промяната в условията и разсрочването на дълга остава най-честото решение при преструктуриране. Това показват данните от втората половина на 2023 г. Продажбата на активи е второто най-често срещано решение. Броят на рефинансираните кредити се увеличава, което може да се приеме и като позитивен знак – за възстановяване на пазара след пандемията и връщане към икономически растеж. Въпреки това, случаите на несъстоятелност продължават да нарастват, тъй като ликвидните резерви се изчерпват след продължителното излагане на пазарен натиск.
