Може би съм споменавал, че живея на 5 мин. пеша от Офиса ми– пиша тази дума с голяма буква, защото съм сигурен (без да съм скромен), че ако имаше награда на годината в категорията “малък офис”, щях да спечеля поне две години подред. Поради тази причина всеки ден ходя пеша по улиците на столичния квартал „Борово“ по различни задачи – да занеса или оставя дрехи за химическо чистене, да купя ананас, да си дам панталона от костюма за скъсяване и маншет и т.н. Това ми дава възможност да наблюдавам какво се случва по кварталните улици посред деня, когато са по-празни и по-лесни за осмисляне.
Това, което ми прави впечатление е, че в момента върви процес на наемане на малки търговски помещения за най-различен бизнес. Явно хората наистина се надяват и са повярвали, че ГАДТА си тръгва от нашия живот и ще се върнем в старата реалност. На мен винаги ми е било интересно да наблюдавам зараждането на даден бизнес и неговите първи стъпки. Моментите на еуфория в началото, мъката след първите три месеца “на сухо” и затварянето или пък преосмислянето на това, което правят и промяната, която настъпва в бизнеса по пътя нагоре.
Това обаче, което винаги ме е удивлявало, е слепотата на някои микро предприемачи, които започват бизнес, фалирал още преди да стартира. Защото ще се бори с вече утвърдени обекти с лоялна клиентела в района и за да ги примамиш, трябва да направиш нещо невероятно, а в една месарница, например, няма какво невероятно да направиш. Казвам месарница, защото тази колонка е провокирана точно от един такъв случай.
Преди повече от година, помещение, където имаше магазин за хранителни стоки, облепен с реклами по прозорците и съответно и затворен поради натрупани загуби, се отвори голяма просторна месарница. Собствениците са инвестирали доста пари в оборудване, само витрината, където висят над 10 цели свински трупа, струва майка си и баща си. Та тази месарница постепенно създава своите клиенти, вътре работят едни яки момчета на видима възраст от около 35, обща взето, както и трябва да бъде. Доставят месото от нова кланица във Видинско – т.е. месото е българско и свежо, не е от резерва на чилийската армия от времето на ген. Пиночет. Постепенно станаха част от квартала хората си свикват и ги приемат като част от нас.
Срещу тях в помещение три пъти по-малко, което беше малка агенция за недвижими имоти, с допълваща функция на кафене, което затвори още при първия локдаун, наскоро залепиха стикери и сложиха обемни светещи букви с доста скромен размер, на които пак пише „МЕСАРНИЦА“, а на посредственото лого, освен усмихната прасешка глава, пише „100% българско месо“. Както казваше емоционалния ТВ водещ проф.Вучков - “Абе аланкоулу, къде си трАгнал?!”
Наистина се удивлявам на такива инвеститори, които се опитват да направят нещо с нищо, но тук не говорим за инвестиции, а за концепция. С какво си по-добър, с какво ще накараш хората да отворят твоята врата, освен, разбира се, с налепените по прозореца ценови промоции на лист А4 в измачкан на третия ден канцеларски джоб и залепен леко накриво с тиксо, което също на третия ден изглежда все едно е поклонническо оброчище на мухите в квартала.
Обичам да пътувам из страната и да си крада цветущи фрази и определения, които после използвам в обученията си. Така хората се смеят на някои мои определения и също ги запомнят. Например, вместо да кажа за някой, че има комуникационни дефицити, както биха се изразили мои колеги, аз си му казвам „бурсук“ – дума от врачанско, а по-тежката форма е „тулуп“. В дадения контекст на ситуацията с малката месарница, всеки път като мина от там, ми изскача една култова фраза от Новозагорския край или по-точно с. Еленово - “Ще избръснеш на Герги мишниците.” Смисълът на тази фраза е, че дори да направиш нещо, нищо смислено няма да постигнеш. Не знам кой е Герги и защо трябва да му се бръснат мишниците, но тази фраза ми е любима!
Всеки път като минавам покрай още неотворената месарница си казвам - “Абе, като напишеш 100% българско месо, ще избръснеш на Герги мишниците?”. За какво ще правиш бизнес, който предварително е обречен както конницата на Будьоний, пратена в началото на Втората Световна война срещу танковете на Вермахта, една драма приключила за 20-на минути. Не мога да си обясня защо правиш нещо, което няма и грам по-добър от конкуренцията и не дава никаква алтернатива, бизнес, който няма никакво предимство, освен по-малкия наем, и със сигурност ще залага на по-ниски цени. Копирането с липса на фантазия и осмисляне на добавена стойност за клиентите, как ще ги привлечеш и задържиш, е основната причина за бързите и тъжни фалити в бизнеси, независимо от какъв калибър са.
В съседство бяха отворили магазин за алкохол и цигари, който просъществува един месец, колкото авансовия наем. Не видях никой да влиза там за един месец. И аз не влязох, отново беше облепен със стикери, рекламиращи посредствено кафе. За малкия бизнес е изключително важно да има свеж и привличащ облик, преди да е измислено това, няма смисъл дори да се оглеждате за локация.
Измислете концепция, проверете я, но не с приятели и роднини, които ще ви кажат “мноооого яко”, за да не ви обидят и засегнат. Все пак парите са си ваши. Проверете концепцията си в местната кръчма с местните, там, където седят бъдещите ви клиенти и после направете каквото е да било. И това важи за всичко - от отварянето на месарница до мегазавод в Северозападна България, който ще работи за износ (защото няма да си намери работници). Проверете в кръчмата, разходете се из квартала, вижте хората къде влизат, питайте ги къде пазаруват, задайте им въпроси, а не “има едно място със супер нисък наем, давай да действаме”.
В заключение ще кажа само едно - мислете, преди да правите нов бизнес и то на трезва глава. Не става въпрос дали сте пили едно-две уискита, а да се отърсите от положителните емоции и надежди, и да погледнете нещата реалистично. В противен случай ще бръснете на „Герги мишниците“, и то неведнъж!
