Прочиствайки си галерията от снимки на лаптопа, бяха стигнали над 10 000, попаднах на една снимка направена от мен в съблекалнята за работници в един от цеховете на Мебелстил – Търговище, преди да започнат “интересните времена”. Това, което ми направи впечатление, е чистота в съблекалнята и табелките на шкафчетата с имената на работниците, бяха изрязани върху метал! Няма мърляви, залепени с тиксо, написани на ръка върху листче хартия, всичките бяха метални! Това ми направи силно впечатление, защото както се казва “Дяволът се крие в детайлите”. За мен не само той, но и доброто също се крие там.
Тази компания е известна сред мебелните среди като една от най-социално ориентираните и грижещи се за своите служители. Не става въпрос само за това, че има лекар, храна и доколкото си спомням и фризьор, а за отношението с Уважение към всеки един служител, независимо дали е работник в цеха или главен счетоводител на компания с оборот 20-30 милиона.
Написах думата уважение неслучайно с голямо У, защото за мен то е основата за стабилността във всяка една компания, независимо дали е от 1500 или 15 човека.
Представете си как въздейства на един работник да си види името на врата на шкафчето изрязано върху метална табелка. Та някои от тях не са виждали изписано името си от последната призовка в съда или документ от колекторска фирма, а работодателят е направил толкова скъпа табелка за него. Такава, с която може да се пенсионира и няма да се оклепа, скъса или падне и да бъде стъпкана от колегите от следващата смяна. Такава табелка на шкафчето за дрехи показва, че компанията разчита да работиш там и то много дълго време, без да се скъпи за теб. Малък детайл, но за мен изключително важен, също като визитките на търговците, за които съм писал неведнъж.
Имам един любим виц свързан с работата ми:
Финансовият мениджър влиза при собственика с фактура за обучение (дай Боже да сме я издали ние, в Анадър Пойнт Адвайзърс) и притеснено му казва:
- Сега, когато ги обучим и те напуснат, кво пра’им? На което собственика отговорил: - А ако не ги обучим и те останат, кво пра’им?
Същото е и с табелките, работното облекло и един куп детайли в работата или още повече постъпването на работа на нов служител. Ако вие му показвате, че го третирате като временен и той ще ви третира по същия начин - като място, където работи за малко. Толкова е просто принципа на огледалото и недейте да казвате – „миналата година за един служител започнахме така, всичко му беше готово, но той напусна на третия месец“. Това е все едно да кажете „понеже на мен ми откраднаха чантата миналата седмица, сега аз ще открадна чантата на някой друг“. Не го правите нали? А защо от един или пет служители си променяте нагласите и съсипвате цялата си корпоративна култура?
Всъщност заради тези, които са си тръгнали вие “наказвате” следващите и тези, които работят постоянно при вас.
Преди няколко седмици бях при клиент, с който обсъждахме формиране на търговски екип. Когато започнахме да смятаме какво ни е необходимо като ресурс, той заяви: “А, аз искам първите 10-на седмици да си работят със свои автомобили и чак, когато се докажат, тогава ще им купя служебни” . Този мач съм го играл години наред в началото на кариерата ми и знам колко ядове създава на служителя в семейството, а и с финансовия отдел на компанията - т.е. ти започваш нова работа със закопана мина още на първата крачка. Е, как да останат и как да бъдат мотивирани?!
Виждал съм много читави хора, които са си тръгнали още на третия месец от компанията заради точно такива дребни неща. Веднага ще ми опонирате - един автомобил на лизинг не е малко нещо, а и аз искам да ми се докажат в работата, да покажат, че са мотивирани, чак тогава и аз ще им дам. Да, новия автомобил не е малко перо, но един от старите може да бъде отделен за “оборотен” за нови служители, за да стартират поне от нещо. Същото е и с компютрите. Как очаквате един счетоводител или ТРЗ например да бъде мотивиран още от самото начало, ако му сложите “временно” , което продължава поне година и половина, стар компютър, омърлян и забиващ на всеки половин час - няма как да стане.
Този тип детайли всъщност отличават компанията, която държи да развива всеки един служител от тези, които са направили стаж поне 4-5 години. По-читавите си тръгват преди втората година, ако не обръщате внимание на детайлите и на демотивиращите противопехотни мини, които им “откъсват краката“ и те висват в офиса нонстоп или директно „им махат главата“ и идват на работа като зомбита, без никаква файда.
Тези, които държат на себе си и искат да дадат максимума, държат да получат насреща максимума и то от първия ден. И когато не получат очакваното заплащане и Уважение, първоначалният им заряд се превръща в енергия за смяна на работното място. Те отиват в някоя не толкова симпатична западна компания, но с изградена корпоративна култура и тази миграция НЕ ВИНАГИ Е ЗАРАДИ ПАРИТЕ!
Така че, бъдете като „Мебел стил“ от Търговище и ще просперирате, те са го доказали!
