Композитният индекс „Икономика на светло“ (КИИС) достига стойност от 79,44 пункта, като продължава устойчивата тенденция към изсветляване на българската икономика, наблюдавана от 2010 г. насам. Спрямо предходната година индексът се повишава с 1,44 пункта, като ръст се отчита както при статистическия, така и при социологическия му компонент. Данните бяха представени по време на пресконференция на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)
Според анализа основен принос за подобрението на индекса имат по-високата събираемост на ДДС, разширяването на безкасовите плащания, по-ефективният контрол върху акцизните стоки и относителната стабилност на пазара на труда. Това води до трайна тенденция за постепенно намаляване на дела на сивата икономика в страната.
В същото време Подиндексът „Заетост на светло“ отчита спад – от 82,24 пункта през 2023 г. до 80,21 пункта през 2024 г., което е най-ниското му равнище от 2020 г. насам. Анализът показва, че влошаването се дължи както на статистически фактори, така и на по-негативни оценки от страна на работодателите относно практиките на трудовия пазар.
Проблемите с плащанията „в плик“, недекларирането на реалните доходи и извършването на допълнителна работа без трудов договор продължават да бъдат сериозен структурен риск. Особено уязвима остава групата на младите хора, които формално не са включени нито в образованието, нито на официалния пазар на труда, но често работят в сивия сектор.
Анализът за 2024 г. показва, че въпреки общото изсветляване, делът на сивата икономика в България остава относително висок. Сред основните причини са административната намеса на държавата на пазара на труда, ниската институционална ефективност и високите нива на корупция. Данните подчертават необходимостта от последователни и дългосрочни политики, насочени към ограничаване на недекларираната заетост и подобряване на връзката между реални доходи и социално осигуряване.
