Прехвърляйки писанията във Фейсбук, ми попадна пост, който искрено ме разсмя: “Как-то подозрительно не виноваты евреи” – „Някак подозрително не са виновни евреите“.
През всички векове след падането на Римската империя, в християнска Европа се търсят виновници за всички по-големи катаклизми – чуми, войни, икономически катаклизми. И в 90% от случаите са набедени евреите, юдомасонството, еретиците.
Този път обаче са виновни китайците!
То е нормално, на християнска Европа винаги ѝ е виновен този, който просперира, труди се и според тях им взима парите. Не знам какво ще промени COVID-19, но със сигурност виновниците за европейските нещастия от тук нататък ще са китайците.
Това, да търсим виновни и по този начин да се отърсим от отговорността, да я прехвърлим и да бъдем жертва, е изключително съблазняващо. Самият аз, първите десетина дни, също бях съблазнен от ситуацията. Обяснявайки си, че „то в тази реалност няма какво да се направи, няма как да се работи, особено за един бизнес треньор и консултант, за който 70% от времето преминава в срещи на живо“. Метаморфозата за този месец при мен премина през следните фази:
Фаза 1 - Отхвърляне на отговорността: няма какво да направя
Фаза 2 - Търсене на вина извън себе си: ситуацията е виновна, държавата е виновна, китайците са виновни.
Фаза 3 – Поемане на отговорността: след като сме викали неволята и явно тя няма да дойде.
Фаза 4 – Действия в новата реалност: каквото може да направим, да го направим сега!
Слава Богу, моята Фаза 2 беше много кратка, а Фаза 3 плодотворна. Преодолях страховете да скоча в неизвестното - към фаза 4. През последните седмици наблюдавам преминаването на все повече хора, занимаващи се с бизнес, от фаза 1 и 2 към фази 3 и 4. Естествено има и моменти на танцуване на танго – две напред едно назад. Все пак Фаза 2 е много примамваща, а понякога сме разкрачени между 2 и 3 или не знаем как да преминем от 3 към 4.
В първите две фази е пълно с много емоции и съответно илюзия, подхранваща се от средствата за масова информация и изолацията. Във вторите две фази се отърсваме от тези илюзии, като се опитваме да прозрем и не ни е страх да се сблъскаме с реалността.
Всеки един от нас избира дали да направи следващата крачка или да остане там, където е, дали да обвинява китайците и гадните прилепи, или да търси възможности в тази несимпатична ситуация и най-вече да се готви за след това – за НОВОТО БЪДЕЩЕ.
