Преди няколко дни водих обучение в прекрасен хотел в малък град в северната част на страната. Механата, където беше вечерята с екипа на компанията, беше наполовина пълна, когато влязоха четирима младежи от ромски произход, много добре изглеждащи, чисто и с вкус облечени. Погледите на девойките искряха в очакване на хубавата вечер, младежите явно се бяха подготвили. В следващия момент управителката на заведението им каза, че няма свободни места и ги помоли да напуснат. В последствие, в отговор на въпроса ми защо така постъпи, тя ми обясни, че ако започнат да идват роми, много от клиентите им българи ще престанат да ги посещават.
Друг мой познат, търговски директор на няколко хотела, ми сподели, че имат същия проблем, особено в СПА зоната.
Още са ми пред очите разочарованите погледи на девойките и гнева в очите на младежите в малкия град в хубавата кръчма. Може да ме напсувате за това, което ще прочетете, но според мен, ние, българите, не сме по различни по своето тесногръдие и расизъм от американците в началото на 20. век в Южните щати.
Как очакваме тези младежи да работят качествено, как ще се интегрират поне икономически, ако не социално, ако още от тази възраст ние им показваме „Вие не може да сте в едно заведение с нас, Вие сте по-долу“?!
Не обвинявам никого - нито собствениците на заведения, които ги е страх да не си загубят клиентелата, нито управителите на хотели, нито когото и да било. Само ще кажа, че на този потенциал, който го има в ромското население, особено в младежите, не се дава шанс дори на 50%, а всички реват, че няма работна ръка.
Реално отношението, което има обществото, е водещият фактор, а не това, да им се предоставя възможност да се работи. Ромското население в Германия и къде ли не по света са по-хора от тук. Там са просто емигранти с български паспорт, а не негри в щата Алабама. Няма как това да не се отразява на цялата ни държава. Ние представляваме една архаична форма на расистка държава. Това е реалността и докато е така, няма да има особен скок в нашето развитие като цяло, не като единици. Трябва да престанем да мерим с един общ аршин. Да, безспорно има престъпност, има мизерия, има семейни драми, но това няма да се реши с изолация. Най-много тези, които искат да се откъснат и се сблъскат с отношение като това от механата, да си кажат - „Еми, няма как да стане“ и този заряд да отиде по дяволите или да се влеят в престъпните групи. Нормално е тези младежи да ни мразят - какво са направили? Те просто искаха да седнат в хубаво заведение и да похарчат парите си, но не - не може. После защо ще ни мразят - ами защото си го заслужаваме!
Много от вас ще си кажат - абе, Гетов, какви ги пишеш като си нямаш представа за това, за което си тръгнал да пишеш. Може и да сте прави, но толкова ми е болно, когато карам по Подбалканския път и видя съборетините около Мъглиж, гетото в Сливен или мина покрай „Факултета“ в София. Всичко това са язви на българското общество, колкото и да се правим, че този етнос не съществува. Него си го има и ще го има - няма да се пресели целия в Европа.
Правим се, че този проблем не съществува, правим се на бели, в иначе не чак толкова бялата ни родина.
През всичките тези години повече от 5 хиляда човека са преминали през обученията, които съм водил и от тях само един ром. Това момче, работещо във фабрика за мебели, през цялото време мълчеше, даже изглеждаше глуповато. В един момент имаше индивидуално упражнение, резултатът, от което, всеки трябваше да представи. Още си спомням този младеж, който стана и направи може би не най-добрата, но най-вълнуващата и оригинална презентация с най-задълбочена символика. Технологиите дават шанс за частична интеграция на новите поколения, да имат една обща хуманно-дигитална ценностна система, без цвета на кожата да има кой знае какво значение. Това го наблюдаваме в Европа, в Америка. Може би сме толкова расистка държава колкото е Русия - по това, за съжаление, си приличаме - те към централно - азиатците, ние към ромите, но при нас е по-зле, т.к. тези хора са се родили тук, с нас, не са дошли от никъде.
Време е да си признаем този расизъм и да започнем да го борим, дори с такива закони, както в САЩ по времето на Мартин Лутер Кинг.
