Темата с хотелите и моите преживявания в тях е в основата на не една и две колонки, така че няма да Ви учудя, като прочетете още един материал, свързан с този бизнес.
Преди няколко седмици имах удоволствието да вечерям с наш стар клиент, с който поддържаме и дружески отношения. Компанията е един от лидерите в сферата на доставки към хотели и ресторанти на ингредиенти за сладкарската промишленост. Във времето на разговора ни ми беше разказана следната случка:
На презентация в хотел пред сладкаря и мениджъра, отговарящ за храна и напитки, правят представяне на решения за приготвяне на кексчета, които да бъдат включени като част от закуската. След като е направена презентацията и вече готовите кексчета са оценени високо от сладкаря като качество, мениджърът маха енергично глава, цъка с уста и накрая казва: "Това няма да го купуваме, че много ще го ядат."
Много се смяхме на масата, но на мен тази реплика ми приседна като буца суха пръст.
Ясно е, че всичко е бизнес, но аз, като човек, хранещ се и пиещ кафе по хотели, знам каква мъка е за нас клиентите да намерим нещо ядливо и вкусно сутрин и какъв празник за сетивата е, когато си намериш вкусотия сред нарязаните с дебелина на лист хартия саламчета и кашкавалчета. В стремежа си да влязат в разходната норма, редица от мениджърите така се престарават, че това, което виждаме на закуска, ни кара веднага да минем на диета, но и никога повече да не посетим дадения хотел.
Много от хотелите имат прекрасни ресторанти с изтънчени блюда, миди Сен Жак, трюфели и какво ли не още, което техните гости могат да опитат на вечеря, но на другата сутрин им се поднасят краставици, нарязани на шайби с кората, домати с зелени жили, заемащи две трети от самия домат, маслини на шайби с неопределен вкус и, естествено, най-евтиното сирене и колбаси, които могат да се намерят при доставчиците в момента или във веригите на промоция. Най-интересното е, че обичайно закуската е последното впечатление за хотела на 90% от посетителите и независимо от вечерята и изтънчените вина, независимо от приятните завивки или даже рядко намиращите се пухкави хавлии, ако закуската е гадна, всичко отива по дяволите.
Обикаляйки страната, освен карта на хубавите мекици, мога да направя и карта на приличните и дори хубави закуски по хотелите. Има един хотел в Търговище с прекрасна закуска и е имало случай да съм спал там, а не в Шумен, само и само, за да закусвам филиите с яйце и сирене или топлите принцеси, които сервират. Същата закуска може да си я поръчате срещу заплащане, ако не сте клиент на хотела, и това ми се е случвало; отбивал съм от магистралата, за да се насладя на топлината и уюта, създаващи се от тази закуска в ранната мразовита сутрин.
Но най-важното е, че разказвам наляво и надясно за търговищкия хотел и за тяхната закуска, както и за един плевенски и специалния бленд тяхно кафе, който предлагат.
Този подход да не купим нещо, защото се яде много, или кафето да е гадничко, защото така клиентите ще пият едно и няма да повторят, е най-сигурният начин в скоро време хотелът ви да приключи спортна кариера. Същото важи и за други бизнеси. Интерпретацията я направете сами, а може и заедно.
