Едно от емблематичните места в Лондон е Трафалгар – площад с колона, на която се възвисява статуята на вицеадмирал Лорд Хорацио Нелсън. През 1805 г. битката до нос Трафалгар, близо до Кадис в Испания, е решаваща за утвърждаване на морската доминация на Британската империя срещу Империята на Наполеон и нейните сателити. Вицеадмирал Нелсън загива по време на битката, въпреки че Британският флот побеждава категорично. Нелсън се превръща в национален герой, но не само поради това, че ръководи флотата в това решаващо сражение, но и с така наречения подход на Нелсън – лидерски стил на съпричастност и изваждане на най-доброто от даден човек, нещо крайно нехарактерно за флота през 19 век, камо ли за аристократ и вицеадмирал. Той е бил забележителна личност за своето сковано в дисциплина и наказания време, особено във флота. Успявал е да вдъхновява своите подчинени, и единственият, който е бил равен нему в това отношение, е бил Наполеон.
Как си представяме един такъв адмирал? Стоящ гордо на мостика, с шапка, с веещи се пера, характерни за тази епоха, мундир извезан със злато, окичен с ордени, гледащ в далечината през монокъл вражеските кораби и раздаващ с гръмкия си глас заповеди.
Но истината е била доста по-различна. Хорацио Нелсън до последния си миг, когато загива в тази прословута битка, е страдал от тежка морска болест, никога не е стоял като стар морски вълк на палубата, обичайно е прекарвал голяма част от времето в каюта, където по-малко клати, легнал с позеленяло лице, но дори в това си състояние е успявал да води своята флота до победа.
Няма съвършен адмирал, няма съвършен мениджър. Всеки един от нас има своите недостатъци, както в личен план, така и в професионален; невинаги сме адекватни, изглеждащи добре, фитнати и усмихнати, невинаги сме с почти вълшебния изказ на AI, но вършим работа. Едно от най-важните качества, които съм придобил през годините, е да разграничавам в компаниите работещите и полезните от парадиращите безполезни, макар че вторите обичайно красиво стоят на мостика. Вдъхновителите не винаги са на мостика, често са в трюма и имат треска, но въпреки това успяват.
Никой не е съвършен, но всеки може да се стреми към съвършенство.
