Едва ли има някой, който да оспори неимоверно бързо нарастващото влияние на социалните мрежи в ежедневието. Щом майстори за поставяне на паркет и керемиди ни пишат през ден с предложения за техните услуги - правете си сметка...
Аз самият имам зависимост от Facebook, не чак толкова от Instagram и Linkedin. Когато главният редактор на списанието Ина Георгиева ми препоръча филмът Fake famous, си казах: Какво толкова ново ще разбера?! Оказа се, обаче, не точно така. Силно препоръчвам този филм (можете да го намерите на HBO GO), представящ интересен и показателен социален и експеримент.
Instagram: социалната мрежа на по-младите, ползваща се изключително активно от козметична, туристическа и какви ли не още индустрии, за да привличат клиенти, както директно през техни лични постове, така и най-вече през инфлуенсъри. Без да преразказвам филмът, само ще спомена, че целта на експеримента е да се превърнат във влиятелни инфлуенсъри трима тотално неизвестни младежи с висока лична самооценка и без никакви изключителни таланти или качества. Както се казва на български - хванати от улицата.
Това, което ми направи най-силно впечатление във филма, е споделеното от кухнята на социалните мрежи т. нар. купуване на ботове – т.е. алгоритми, претендиращи, че са профили на реални хора, които срещу скромна сума започват да те следват – напр. 7500 бота последователи за 120 долара. Освен това, след като си платиш допълнително, тези ботове започват да лайкват постовете и да ти пишат коментари - всъщност те са един вид виртуални клакьори. Ще кажете: какво толкова - реални, виртуални – все са си “мъртви души”.
Не знам дали си спомняте фабулата на най-известния роман на Н.В.Гогол „Мъртви души”, но тя е много сходна – главният герой обикаля провинцията и „купува” крепостни селяни от техните помешчици, но само на документи, защото те вече са починали, но се водят все още живи, поради факта, че са си отишли от този свят след последното преброяване на населението.
Купувайки „мъртвите души” и обявявайки пред държавните институции, че ще ги премести в незаселени райони на империята, собственикът получава безвъзмездно земя и други благинки.
Колко близко до инфлуенсърството – показваме на фирмите брой последователи и те ни изпращат безплатни очила, козметика, дрешки, тук-там и плащат, и то не малко за това да ги рекламираме пред своите последователи “мъртви души”. Дали тези последователи са истински или 60-70% от тях са просто алгоритми, оставящи следа все едно се кефят на нашите постове и продуктите, никой не знае.
Безспорно има инфлуенсъри, които водят клиенти на козметични студиа, марки за мода, ресторанти и т.н., но доколко тези клиенти стават лоялни след това, е друг въпрос, имайки предвид, че същия този инфлуенсър след месец ще рекламира ваши конкуренти.
Интересен факт е, че големите компании ползват услугите на други алгоритми – ловци на фалшиви профили, но колко от вашите познати с бизнес и плащащи на инфлуенсъри ще платят и за това?
И Инстаграм, и инфлуенсърите, и рекламните агенции имат интерес да съществуват ботове - така парите, които получават, са повече.
Реално 99% от инфлуенсърите са обикновени момичета и момчета, живеещи в средно мизерни жилища, претендирайки, че водят живот на принцове и принцеси, а всъщност ги карат с автобуси на дадените луксозни места, като прасета към кланица, за да се покажат, че са били на тези прекрасни места. Тъжното е, че им се връзват и схемата работи.
Тези известни, защото са известни персони, носещи торбички от престижни магазини натъпкани с опаковъчна хартия, за да изглеждат пълни, не са нищо повече от образи, лишени от каквато и да било допълнителна стойност. Това обаче работи и ще работи и за в бъдеще - поредният социален балон, заблуда не по-малко безсрамна от идеите на комунизма, например.
Така че четете класика, за да разбирате по-добре процесите в социалните мрежи. Нищо в човека и неговите подбуди не се е променило, само инструментите за манипулация са други.
След като гледах филма, доста разсъждавах върху него. Изгледах го отново и с дъщеря си, която следи инфлуенсъри в Инстаграм и прави покупки на база техни препоръки. Опитах се да провокирам разговор с надеждата, че ще каже: „Лелеее, какви измамници са тези! Край, повече няма да ги следвам!“.
Само че получих снизходителен поглед, придружен с отговор: „И какво от това?”.
В дадената ситуация съм в ролята на кучето от старата поговорка - “Кучето си лае, керванът си върви…”. Но пък аз исках да си го излая!
