Политическата нестабилност и режимът на прекалено строги фискални икономии от повлияха негативно на възстановяването на вътрешното търсене през първите месеци на годината. Завоят към по-малко рестриктивна фискална политика след това оказа ефект на забавяне и през втората половина на 2013 г. През следващата година икономиката се очаква да продължи бавно да се възстановява, постигайки подобрение на реалния темп на растеж на БВП до 1.5%, въпреки, че тази година достигна едва 0.5% очакван ръст. Това прогнозира Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.
Според него възстановяването на износа ще се пренесе и през 2014 г., когато очакваме икономическия растеж в 18 от 20-те най-важни експортни дестинации за българската икономика да се ускори. Това ще бъде и първата година от началото на глобалната финансова и икономическа криза, в която трите най-големи развити икономики – САЩ, ЕС и Япония, ще отчетат растеж едновременно. Цената и достъпът до кредит ще продължат да зависят по-скоро от специфични за страната вътрешни фактори. А по отношение на лихвите, очакванията са те да продължат да пълзят надолу и през 2014 г.
Възстановяването на инвестициите и индивидуално потребление ще продължи да изостава, докато политическата нестабилност ще добавя към усещането за несигурност и ще увеличава времето, в което компаниите ще се въздържат от започване на нови големи проекти и увеличаване на броя на наетите. Търсенето на кредити остава ограничено до експортно ориентираните производства и кредита, съпътстващ усвояването на средства от ЕС.
Заетостта показа знаци на известно, макар и колебливо стабилизиране, докато коефициентът на активност, който измерва дела на населението, което работи или търси активно работа, продължи да се подобрява. Тези данни показват, че най-лошото вече е зад нас и заетостта ще започне постепенно и доста бавно да възвръща позициите.
Според икономиста значителното подобрение на външната позиция на страната показва, че ребалансирането на икономиката в голямата си част вече е приключило. Конкурентоспособността на българската икономика значително се е подобрила и сега е налице буфер за поемане на евентуални бъдещи външни шокове, който не съществуваше в миналите години. Прогнозата е тези оздравителните процеси да продължат и през 2014 г.
Спадът в цените от началото на година достигна 1.7% през октомври спрямо рекордно ниското равнище от 2.2% през август 2013 г. Спадът в цените е отражение преди всичко на значителното забавяне на икономиката, която продължава да работи под капацитета си за пета поредна година. Очакванията са за спад от 1.2% в индекса на потребителските цени в края на година и средногодишна инфлация от 1% за 2013 г.
Перспективите за следващата година са по-благоприятни, но има опасност българската икономика да се окаже в класическа дефлационна спирала, която да сложи край на процеса на възстановяване, смятат анализаторите. Няколко са основните фактори, които биха могли да допринесат за това. На първо място, еднократните фактори, които допринесоха за спада на индекса на потребителските цени от началото на годината постепенно затихват. Освен това инфлационните очаквания започнаха да се придвижват нагоре през последните няколко месеца, както за цените на потребител, така и на тези на производител, след като независимият регулатор обяви, че не очаква нови намаления на цените на електро и топлоенергията през 2014 г. Дори и международно определяните цени на храните и енергийните ресурси да останат като цяло без промяна през следващата година, ако вътрешното търсене леко се покачи, това ще помогне дефлационните процеси в българската икономика да приключат.
