fbpx Когато мачът е свирен | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Когато мачът е свирен

Водеща снимка
Да

Когато мачът е свирен

Работата ми е неизменно свързана с проникване в лабиринта от взаимоотношения и недостатъци в компаниите, когато водя менторски програми или работя по консултантски проект. Често се сблъсквам с какви ли не “щуротии” и се чудя как изобщо тези хора работят там. 

Преди време в една книга ми попадна следното твърдение: “Има хора, на които недостатъците прилягат добре и други, които ни отблъскват с добрите си качества”. Смея да твърдя, че същото е и с компаниите. 

Почти всеки ден се сблъсквам с компании, които, ако ги мериш с аршина на дебелите книги, трябва отдавна да са на бунището на бизнеса. Те обаче процъфтяват и имат своето място на пазара, клиентите са сравнително доволни от тях и имат служители, които работят над 10 години в тази обстановка. Когато влезеш малко по-надълбоко във фирмените селения имаш усещането, че си в Изенгард - владенията на магьосника Сароман от „Властелинът на пръстените“. Мрачност, грубост в отношенията, бачкане и гърбене, почти всичко се прави в последния момент, 80% от задачите са „за вчера“ и са супер важни - демек лудницата е пълна.

От другата страна съществуват компании, на които всичко им е наред. Изглеждат като земите на елфите, светли високи кули, прекрасни и чисти владения с някак странно искрящи ценности. Аз рядко имам такива клиенти, поради простата причина, че на тях не им е нужен човек да изгребва Авгиевите им обори - те ги крият, както от персонала, така и нерядко от самите себе си. На пръв поглед тези компании са място — мечта - с кеф да си стоиш там до пенсия. Но в случаите, когато някой напусне такава компания, се чувства все едно е изпил червеното хапче на Морфиус от „Матрицата“ и рязко е прогледнал. 

Защо се случва така? Защо компании, които на пръв поглед са кристални замъци, изпълнени със светлина, в действителност се оказват по-страшни от мрачните подземия на други? 

За мен отговорът е в усещането за стойност. 

Да, много често виждаме, че един човек или компания имат куп кофти качества, но инстинктивно чувстваме, че те са стойностни. Дават всичко от себе си, за да може вие, като техен клиент, да получите максимума. От друга страна ги има големите лъскави компании, които печелят много, но всъщност не дават нищо повече от илюзорни услуги, за които първоначално даже не сте се сещали или създават страх, а после предлагат решение, често срещу не малка сума. 

Колкото тези блестящи компании стават по-могъщи, толкова наглостта им става по-безгранична - държат ни със своите пипала, като Кракен рибарска лодка. Усещането на много от служителите в тях е същото като на главната героиня във “Степфордски съпруги” - всичко е толкова идеално, че чак не е реално. В същото време имаш усещането, че нещо не е наред, че има нещо гнило някъде дълбоко в зародиша, независимо с колко иновации, PR лъскавини и мисии за социална отговорност са покрити. 

Не твърдя, че големите компании не създават стойност и че между тях няма достойни за подражание примери. За съжаление те са много малко, повечето са се изродили в стремежа си за постоянен ръст, загубили са това, което е било в основата, което в началото ги е направило ценни за клиентите.
 
Да, безспорно служителите в такъв тип компании изкарват пари, купуват си кутийки в кв. “Манастирски ливади”, бръмчат по кръчми и екскурзии в Тоскана, но натрапчивото усещане за липса на стойност си стои, там си е. 
 
От друга страна в компаниите с недостатъци, които в редица случаи сами са се превърнали в това, което са, понякога падали, но изправяли се, имат много повече стойност, както в опита им, така и в продуктите и услугите, на които дават живот. Това именно задържа служителите и виждат смисъл в работата си, независимо, че обстановката не е най-добрата. 

За мен основното за един бизнес, е да дава смисъл на хората, които го създават всеки ден. Усещането за стойност и гордост, пък било и неосъзнато, е това, което ни държи там, където сме. След това са парите, логото на визитката (ако имате такава), банкета за Нова година, който през последните години стана по-рядък и от появяването на Халеевата комета и т.н.

Ако се чудите защо хората стоят при вас, това е защото някой вижда стойност в това, което прави и се чувства оценен, дори и да не му го казват.

И обратното - ако се чудите защо всички си тръгват, бъдете наясно, че колкото и звезди да сваляте на един служител, ако той не вижда смисъл в работа си и оценка на труда му от клиенти, екипа или ръководството, то краят е ясен - мачът е свирен. 

Facebook коментари