Седя на дивана, пия вино и гледам новия филм за Ботев. Въпреки, че не e моят филм, не е моята игра или поне на голяма част от актьорите, все пак се радвам, защото последният филм за Ботев е правен 1968 г. Нашето поколение така и не направи филм за него.
*Информация за поколенията и годините на раждане може да прочетете в края на колонката
В интерес на истината, според мен, който и да направи филм за Ботев и Левски, и когато и да го направи, все ще има критика и много недоволни. През 1968 г. също е имало критики и тогава не са го харесали, а е бил много политически коректен.
Доста мислих защо не ми хареса филмът и успях да си дам отговор - правен е за друго поколение, изигран е от друго поколение актьори, не тези, с които съм свикнал.
Филмът е за зрители от поколението Y и е изигран от тях. Ценностите, които се прокламират са техните и Христо Ботев е пресъздаден през призмата на тяхната ценностна система. Всяко поколение има своя гледна точка към историята, историческите личности и техния принос, така че какво по-естествено да има съвременен филм за Ботев, след като последният е правен по времето, когато Бейби бумърите са били във вихъра си. Този филм, макар и режисьора да не е Y, e поредният знак, че живеем във времето Y!
Всяко едно поколение заявява себе си през трактуването на историята и приноса на най-свидните герои. Как по-добре да се заявят Y, ако не през Ботев? Та той, Ботьов, е олицетворението на идеалите им в много отношения!
Идеализъм, борба, национализъм по свой си начин - това е Y поколението и не само в този филм.
Радвам се, че се осмелиха да направят този филм с конфликта между Ботев и Каравелов, независимо, че много хора няма да го харесат. Всички тези български герои от революционното ни движение са изиграни от техни връстници. Друг много важен момент е, че езикът е разбираем, даже за Z - няма много архаизми и конструкции непонятни на младите.
Светът, както го виждаме, е създаден от Бейби Бумърите, Y обаче ще го прекроят по техния си начин и се надявам да е така, защото те са тези, които мислят и за общото благо, освен за своето и на семейството си. След всички тези редове за поколението Y или милениалите, както също ги наричат, къде в цялата тази схема е нашето поколение Х?
Ние в много отношения сме пропуснатото поколение - борило се за себе си, за личното, но не за общото. Поколение, живяло в света на своите предшественици Традиционалистите и Бейби бумърите. Колкото и да ми е тъжно да го призная, ние не живяхме в свой свят, построен или поне прекроен от нас, бяхме прескочени. Индивидуалистите са такива и с това са обремени да живеят, за добро или за зло. Нас ще ни има като личности, някои даже величия, но не като поколение в историята. Както тези преди нас и тези след нас.
Да живее Y поколението и дано свършат своето в историята и за страната ни. Дано им си получи, защото всички ще спечелим.
Докато пиша, продължавам да гледам филма, сцената с капитана на кораба “Радецки” е ценна. Радват ме с посланията, има конотация със съвремието, все едно не говори Ботев, а български млад мъж от началото на XXI век, на когото му е писнало от всичко, което се случва в родината му.
Интересен факт е, че корабът “Радецки” е купен от българската държава, въпреки радикализма на Ботев, а кьошка, където се подписва примирието на 3-ти март 1878 г. в Сан Стефано, близо до Истанбул – не. Може би така е трябвало да бъде, но тук се отплеснах в съвсем друга посока…
Ние от Х-а ще остаряваме в света на Y и това ще е нашето историческо наказание.
* Поколенията и датите на тяхното разждане
• Поколение Традиционалисти 1918-1945 • Поколение Бейби-бумъри 1945-1965 • Поколение Х 1965-1985 • Поколение Y 1985-2000 • Поколение Z 2000-2015
