През последните два-три месеца, покрай стендъп начинанията ми, гледам доста такива ентусиасти – кои актьори и то добри, кои хич ги няма, но всеки е решил да се метне на тази вълна. Не че съм изключение, напротив – и аз барабар Петко с мъжете. В един от тези стендъпи чух реплика, която ми хареса: когато на мъжа му е комфортно, на жената не ѝ е. Дали е така или не - всеки сам да си преценЯ, но аз това твърдение го прехвърлих и към моята сфера, а именно ефективната работа в екипи. Спокойно мога да кажа, че в пълна сила е валиден принципът: Когато на служителите им е комфортно, на шефа не му е.
Това виждане е много характерно, особено сред компаниите от така наречения хелиоцентричен спектър. Фирми, в които всичко се върти около един или двама собственици и той/тя взимат всички решения - от това каква да е тоалетната хартия, кафето и зимните гуми на "Дачиите" за търговците, до разширяването на складовете с още 8000 палетни места. В този тип организации често се усеща едно постоянно напрежение, което се създава от шефа на принципа „ако няма гърч, не се работи достатъчно и не се работи на предела“.
Няма ли напрежение - фирмата все едно не работи. Познато ли ви е?
На мен - да. Често това е абсолютно излишно и не защото хората си работят на максимум и без да им се създава напрежение, а чисто и просто защото дори да им се създава напрежение, те пак не работят така, както му се иска на шефа. Фирмената култура „гърч да има“ е често разпространена, но дългогодишната ми работа и наблюдения показват, че чисто и просто не е ефективна, особено ако е постоянна. Тогава народът претръпва и колкото и да му се вика и обяснява, той си кара с едно и също темпо, което често е даже по-ниско от това, когато шефът го няма - когато я е отишъл на лов, я на почивка или на някое изложение.
Всъщност нагнетяването на постоянно напрежение в екипите създава среда на пасивна агресия и ниска мотивация. Напрежението поражда конфликти между читавите служители и апатия в нечитавите. От тези конфликти читавите се изтощават бързо и или напускат, или постепенно стават и те апатични.
Със сигурност някои от вас искат да ми изкрещят в ухото: „Стига глупости, как така става, че само като ги наритам, тогава се върши работа?“
Много просто – така сте ги научили. Докато не ги наритате, работят яваш-яваш, за да може, като ги наритате, да свършат работата и после пак да го карат айляк. И това не важи само в Пловдив.
Този принцип на промяна на темпото и гърчене е най-неприятен за систематичните служители, очакващи срокове и достатъчно време за изпълнение на задачите, без да има юруш на маслините. Този тип служители са много ценни за компании с хелиоцентрична структура - методични и изпълнителни, създаващи добавена стойност за компанията и нейните клиенти. Тези служители не търпят излишно създадено напрежение, особено когато то е заради самото напрежение.
Систематичните служители са изключително ценни в хелиоцентричната компания, тъй като те създават баланс и поемат задачите, спуснати от галопиращия напред собственик, и не само ги поемат, но и ги свършват – и то в детайл.
Недейте да създавате напрежение!
От курса по електротехника знам, че когато го има, тече ток, но хората не са бобини в електродвигател, та да създаваме движение от него. Нас, хората, напрежението ни убива ако не веднага, то постепенно; ако не във физическия смисъл, то в психическия със сигурност.
Създайте комфортна среда на работа, давайте срокове за изпълнение, давайте обратна връзка и най-вече се усмихвайте на своите служители - това сваля напрежението много бързо. Екипите се хранят не от напрежение, а от конструктивна енергия. Преформатирайте напрежението в енергия и тогава ще имате екип, работещ с темпо много по-добро и дълготрайно от това, създадено чрез напрежение и ритане по задници, кокалчета и други части на тялото.
Изборът е ваш, но колкото по-рано започнете, толкова по-добре – за вас и вашите хора.
