Още на следващия ден след като беше публикуван материалът за пингвините (виж ТУК) и беше разкрита тяхната строго пазена тайна, че не могат да летят, получих обаждане от отговорни фактори на тайното общество “Пингвини асасини”. Посъветваха настоятелно още тази седмица да променя своята позиция и да обясня колко са достойни като вид. Как даже са по-полезни от чайките и моржовете, и ако не са равни на албатросите и плешивия орел, който краси герба на САЩ, то поне са равни по достойнство на совите, като символ на мъдростта и баланса. Понеже ми е скъп живота, реших да продължа темата за пингвините.
Безспорно те имат своите достойнства, прекрасни плувци и безкрайно грижовни родители са. Може би подцених пингвините в някои аспекти. Да, те биха били прекрасни служители в редица компании, където всичко е наредено и уредено, и просто трябва да се бръмчи като пчеличка, да се носят рибки от морето на брега и обратно.
В последно време има търсене на пингвини - в компаниите с готови пазари и в сектори, където търсенето е безкрайно, породено от счупените доставни вериги от Китай, Индонезия, третия пръстен на Сатурн или пък поради глобалните тенденции за навлизане на технологиите, дори там, където не сме си ги представяли поне още 30 години.
Там наистина пингвините са им точно по мярка: служители, работещи в общност, оформени като съвременен военно-религиозен орден, наподобяващ хоспиталиерите по време на кръстоносните походи. Да, и в момента има такъв поход, но новите кръстоносци не носят символа на Христа, а веруюто на дигитализацията. Тежко и горко на този, който като мен не преклони глава пред новата вяра. Очаквам скоро да има дигитални клади и нова Велика Инквизиция, т.е. публично изтриване на профили и какво ли не още дигитално твое присъствие, заличаване от дигиталния свят. Това само започва с блокиране за месец-два на профили в социалните мрежи.
Високо мотивираните пингвини, които не могат да летят всъщност, са идеалните служители за компаниите, където летенето не e нужно, а даже е и желателно да го няма. Защото тези, които летят, пречат на другите. Те ги разсейват, дразнят, нарушават процедурите и протокола.
В редица случаи така наречените “търсачи на таланти” – новото холивудско име на издигналите се ТРЗ-та, пускат обяви, че се търсят таланти с крила, готови да полетят към нови хоризонти. А всъщност търсят пингвини, по възможност още млади, за да могат да си ги направят техни по габарит и манталитет.
Лошото е, че веднъж станал пингвин, един служител никога не може да полети повече, да се гмурка в корпоративните дълбини и да носи рибки на брега. Безспорно ще е безпогрешен в един момент, но да се рее във висините няма да може никога. Всъщност много от пингвините не са се родили такива, но корпорациите и компаниите, настанени в лъскавите сгради клас А с всички удобства, ги превръщат в такива. Разбира се има и родени пингвини, за които си е чудесно, ако си намерят мястото веднага, а не мъчат и себе си и колегите в малки и средни български компании.
Така че, представителите на тайния орден “Пингвини – асасини” са прави. Пингвините са ценни, но само ако са част от среда, където полетите са нежелателни, а гмуркането в дълбините на корпоративния океан се цени високо. Това, което може да отбележим в допълнение е, че нивото на океана се покачва всяка година драматично и залива все повече части от сушата, обитавана от малкия и среден бизнес. “Океанските” компании стават все по-атрактивни за работа - с големи заплати и социални пакети. Много родители се опитват да направляват децата си да станат от малки пингвини, смятайки, че това е най-доброто бъдеще за тях.
Моето верую е друго, може би защото все още не съм преклонил глава пред новите кръстоносци на дигитализацията и техните ордени. Според мен е много важно да се опитваме да летим, както в идеите си, така и в развитието си. Самата идея за летене е важна, дори да не можем винаги да полетим. Важно е да гледаме нагоре и да мечтаем в тази посока. Не като пингвините, пък били те и императорски да смятаме, че тези, които летят са гадни твари, опитващи се да им вземат рибките, доставени от безбрежния океан на корпоративните богатства. Всеки един от нас трябва да си бъде в хабитата и да се чувства добре!
Кой съм аз да определям кое е добро и кое е лошо за пингвините и чайките...?!
