fbpx Силно мотивираните пингвини все така не могат да летят | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Силно мотивираните пингвини все така не могат да летят

Водеща снимка
Да

Силно мотивираните пингвини все така не могат да летят

Вчера, докато лежах с температура и кашлица, чудейки се дали съм с Ковид или просто грип, блеех във Facebook и ми попадна един пост, който ме накара да се замисля. Въпреки ограничените ми умствени възможности, заради състоянието, в което съм в момента. 

“Силно мотивираните пингвини все така не могат да летят.”

Всъщност колко мотивирани пингвини има в компаниите, такива, които много искат, ама не им се получават нещата? Иначе са много позитивни към колегите си, всеотдайни в работата си, но резултатите куцат. Всъщност тези пингвини се задържат най-много, че дори правят кариера в не една и две компании. 

Ако приемем арктическата фауна като основа за описание на типовете в една компания, те не се ограничават само с пингвини. Има и чайки, които не са мотивирани, но пък могат да летят. Тук-там се намира и по някой морж. Той обаче е толкова голям и муден, че не може да бъде нито заобиколен нито уволнен. Всеки обаче го избягва. 
Разбира се, има и корпоративни гларуси, налитащи на младите и неориентирани току-що назначени рибки и т.н. 

Но да се спрем на мотивираните пингвини, които за съжаление на мениджмънта не могат да летят и демотивираните чайки, които отново за съжаление на мениджмънта могат да летят. 

Защо за съжаление? 

Защото ръководството на компанията обикновено иска да има високо мотивирани летящи пингвини. Такива, които показват резултати, имат добри колективни навици, споделят корпоративната култура и т.н., Само че в голяма част от случаите тези, които летят си летят сами и не искат някой да им се пречка. Не искат да са част от колектива под една или друга форма. 
От друга страна пък могат да летят и с това дразнят както колегите си пингвини, така и мениджърите пингвини, които са израснали именно поради своята мотивираност. 

В много от компаниите основният проблем е, че летящи пингвини няма.

Или трябва да се примирим, че нашите мотивирани пингвини не летят и да създадем такава среда, че да могат да показват резултати дори с тези си качества и недостатъци, които имат, или да се примирим, че трябва да разчитаме в редица случаи на чайки, които няма да са особено мотивирани и да изразяват някакъв позитивизъм, но пък ще вършат работата, която нелетящите им събратя не могат. 

В последно време все по-често чувам реплики от рода на: „Ами те работят толкова, защото заплатите са им ниски. Ако бяха като в Германия и те щяха да работят, ехееее....“. 

Не съм съгласен! Много от служителите в българските компании дори да получават три пъти повече пари, няма да работят три пъти повече. 

Напротив - след три месеца ще напуснат и ще си търсят спокойно място, независимо за колко пари. Колкото и да мотивирате пингвините, те няма да полетят, те ще си останат такива и колкото по-рано го разберете като мениджъри и собственици, а и като колеги на пингвини, толкова по-добре за вас. 

Големите компании са такива точно защото успяват да създадат среда за работа на средно мотивирани, даже и не толкова мотивирани пингвини. Лошото е, че част от този пингивнен трайб отива в другите средни и малки компании и създава собствени колонии. Тамошните чайки като видят, че високо мотивираните пингвини стават по-ценени от тях и те спират да летят. Започват да ги имитират и средния и малък бизнес започва да закъсва, защото там тази фауна не е подходяща. 

Много е важно да имаме такива животински видове в компанията, които са подходящи за нейната среда и корпоративен климат. Иначе може да се стигне до климатичен колапс, който да доведе до отцепване на част от айсберга и потъване на цялото начинание. 

Facebook коментари