Отдавна не съм писал за хотелите. Само от време на време дискутирам с познати от туристическия бизнес как липсват хора и как има все по-голямо търсене на луксозно изживяване в рамките на страната.
Колонката я пиша от хотелска стая в Пловдив - прекрасен град, с много опции да се организира едно обучение, например. Имаме тиймбилдинг с нов клиент и затова съм избрал хотел, където сме провеждали събития с над 100 човека - справят се добре. Кухнята като цяло е прилична, уиски барът е много добър. Е, късали са ми нервите с техниката им (до момента два пъти), но това къде ли не се случва.
Аз имам принцип да пристигна преди всички, особено в хотел, който определено не е от евтините, и да проверя дали всичко е наред. Залата е ОК, не е зашеметяваща, но поне си я знам. През годините съм водил многократно обучения в тази зала. Кофти е лятото, когато напече пловдивско слънце, но сега този проблем го нямаме. Хотелът е почти празен, 8-ми март е. Всички командировани са се прибрали, за да не ги бият жените - разбирам го по паркинга, има три коли на кръст.
След като проверявам залата, масата в ресторанта за вечерта и всичко останало, се настанявам и бум! Дават ми най-малката стая в хотела, ъглова, където креватът е заемал почти цялата площ, а банята е като душ кабинка, да не кабина, а кабинка. След цялата ми изнервеност от пътя и шока от стаичката, търся ивент мениджъра и го питам защо съм наврян в тази консерва за сардини? Отговорът е - нали сте от организаторите? Практиката им била организаторите да спят в консервни кутии според тях, защото са организатори, а не участници.
Аз направих такава физиономия и само казах, че явно не искат повече да правя обучения при тях. След малко бях преместен в стая три пъти по-голяма с фотьойли и т.н., само че аз вече съм със скъсани нерви, а те трудно се възстановяват, ако се възстановяват изобщо. Как можеш да настаниш тези, които ти носят парите в дупката, тези, които са ти правили и преди мероприятия и са участвали в не едно и две събития в хотела, който управляваш или пълниш със събития? Какво те кара да смяташ, че след това те пак ще дойдат, а няма да отидат другаде?
Може и да не съм прав. Аз бих разучил кой е всъщност този, който е довел групата, от кой е зависело дали ще са в този хотел или в другите при пряка конкуренция (като два от тях са и с по-ниски цени) и щях да му дам възможно най-добрата стая и някой друг комплимент от хотела. Ще покажа, че „ние ценим това, че ни водите клиенти и че правите събития при нас“. Щях да си водя статистика, колко пъти и какви клиенти ни водят и как да си партнираме по-добре.
Разбира се, има хотели, които са точно такива и правят нещата точно така, както го описах няколко реда нагоре. Един от тях се намира в Луковит, място, далеч от потенциала на Пловдив, хотел, борещ се с друг от световна верига на 30 км. и въпреки всичко държи стандарт и обслужване, държи се на пазара и то години наред. Всеки път, когато съм провеждал обучение там и дори да съм се отбивал само да пия кафе, всеки път показват отношение: „Ние те ценим като клиент и като партньор!“ Познайте дали не са първото място, което предлагам на всеки клиент. Отделно съм сигурен, че няма да ме подведат. В момента не съм там единствено защото хотела беше пълен за 8-ми март.
Понякога взимащия решение не е собственик на фирмата, която плаща. Понякога има съвсем други фактори в бизнеса, които влияят на това решение да купят от вас или не и вие, за да не сте от посредствените трябва да ги осъзнавате и да се съобразявате с тях.