В началото на годината водих едни обучения и консултации в Лондон и отседнах няколко дни при семейството на сестра ми, които живеят там вече 10 години. Определено живота им не е лек, но се справят повече от прилично. Децата са в добро училище по лондонските стандарти, обитават сносен квартал, имат добра работа и двамата със съпруга ѝ.
Едната вечер някак си от нищото възникна темата за живота там и тук, в България, и това, което ми направи впечатление, бе една реплика на сестра ми: „Хората тук някак са по-учтиви, независимо какъв си и от къде си“.
Определено е така! Това, което при нас изчезва, са не само мушмулите и вишните от градините, но и учтивостта - от година на година, от ден на ден.
Толкова сме отвикнали някой да е учтив с нас, че даже на знаем как да реагираме. Аз често казвам на съседи и съседки, че са облечени красиво и че този цвят им отива. Реакциите варират от смущение до явно неразбиране и скрит подтекст от рода на “Този какво ли иска?”. Нищо не искам, освен деня да ми е хубав, да срещам добре миришещи и добре облечени хора около мен, и поради това, когато видя някой такъв във входа, го поздравявам и насърчавам чрез комплимент. И няма значение дали е дама на 50 г. или младеж на 25-30.
В бизнеса учтивостта, но не тази формалната, протоколната, която вече нищо не значи, а истинската, също е рядкост и трябва да влезе в червената книга. Един от начините да създадете устойчив бизнес, е да сте учтив. Аз се стремя винаги да съм по-учтивия в комуникацията си, независимо с кой и трябва да ви кажа, че е много лесно. Много от хората не се напрягат дори и грам в тази посока. Може да ваят тела и да се грижат за брадите си все едно в тях е скрит духът на тяхното сексуално могъщество, но да кажат някоя добра дума - къде-ти, всички са им длъжни и те са центъра на вселената.
Учтивостта включва вдигане на телефона, връщане на обаждане, когато получиш мейл да напишеш – „Благодаря, получено“.
Колко е простичко, но колко малко хора го правят? В случай, че сте високо в йерархията, това е от ключово значение. Вашата учтивост или пък неучтивост се усещат в климата на фирмата много повече във всяко едно отношение - от текучеството на кадри до мотивацията да се работи извънредно и да се продадат стоките с изтичащ срок на годност.
Преди няколко месеца прочетох прекрасната книга на Катерина Хапсали “Гръцко кафе”. Направи ви впечатление една реплика, която нейният починал съпруг грък използвал като обръщение към почти всеки - от портиер и бачкатор до държавен служител на високо ниво – “Голям шефе”, и човека с тази учтивост постигал много. Хората обичат да ги поставяте на пиедестал, учтивостта е този инструмент.
Поставете един човек на неговия пиедестал и той никога няма да слезе от там, независимо какво се случва, той ще стои при вас. Принципът на “Голям шефе” много ми хареса и макар да не използвам точно тази реплика, походът е работещ. Бъдете учтиви, това ще ви отличи от другите, бъдете ведри и усмихнати, никой не е длъжен да ви гледа като буреносен облак.
Учтивостта в микро бизнесът е определящ фактор, само една лъчезарна усмивка може да ви накара да пиете сутрешното си кафе на едно и също място с години и обратното - тя като изчезне, защото се е сменило момичето или момчето, правещо сутрешното кафе, и си тръгвате като клиент. Ако имате магазин, ресторант, кафене и там нещо не върви, първата работа не е да смените готвача или пердетата, а да проверите какъв е индексът на учтивост във вашия персонал. Ако не получавате бакшиши, ако не си стигате таргетите, замислете се колко сте учтив с вашите клиенти. Много е лесно да станете по-учтиви, с няколко реплики и усмивки, и оборотите ще тръгнат нагоре, особено във времена, когато на другите вървят надолу.
Бъдете учтиви, а и прочетете “Гръцко кафе” на Катерина, страхотен роман и много поуки в него, не само “Голям шефе”.
