В тези летни дни, когато хем е отпускарско, хем не съвсем, все по-често се сблъсквам с казуса, свързан с разминаването във визията на собствениците и служителите на една компания по определени проблеми в нея. Защо си струва да се замислим върху тази тема?
През последните няколко месеца поради различни обективни и субективни причини и в зависимост от бизнеса, някои от компаниите изживяват тежки периоди, а други пък периоди на възход. Общото и при двете отклонения, независимо положителни или отрицателни, е, че се проявяват по-силно както слабите, така и силните страни на организациите. Съответно собствениците си изграждат някаква визия за развитие и адаптация, но дали тази посока на развитие е същата, която виждат и служителите, е друг въпрос.
За да може една компания да се развива, собствениците и служителите трябва да вървят по един и същи път и ако не с една и съща, то поне с близка скорост. Иначе може да се окаже, че началника лети в галоп, а служителите се движат като обоза на Наполеон в Русия.
За да вървят в една посока обаче, те трябва да тръгнат по един и същи път и началната точка да е близка. В противен случай дори посоката да е същата, когато изходящите координати са различни, ще е много трудно да се постигне нещо заедно.
Затова преди да се стартира дадена промяна в компанията, е много важно да се уеднаквят възприятията за основни фактори в нея. Например, комуникация между отделите, степен на мотивация на служителите, взаимоотношения в компанията и др.
Без да сме наясно дали гледните точки на служителите, мениджмънта и собствениците са близки, трудно бихме били успешни в прокарването на адекватни промени
Постарайте се да разберете къде имате сходни виждания и по кои въпроси се различават, разчоплете казусите и се адаптирайте към служителите си, за да може да ги поведете от тяхната отправна точка, от тяхното възприятие за вашата компания. Не става въпрос да забавите темпо или да промените своите нагласи. Просто отчетете нагласите на своите служители и адаптирайте така плановете за промяна, че те да ги припознаят и за свои, а не да се запънат като магаре на мост по средата на пътя.
В тези неясни времена е много важно да се върви с едно темпо в една крачка, защото в противен случай колоната се разтяга и е много трудно управляема, а компанията става лесна плячка за своите конкуренти.
Когато тръгвате в една посока, но с различна гледна точка ще стигнете на различни места. А какво е за един пълководец да се обърне и да види, че всъщност е сам, макар и завзел заветният връх – дали ще го удържи дори и при най-слабата атака от страна на конкурентите?
