По време на прехода постепенно дейността на нотариусите беше до голяма степен децентрализирана и извадена от прякото подчинение на държавната власт, като се образува самостоятелна и независима структура, под ръководството на Камарата на нотариусите. От друга страна, нотариалната дейност по вписванията в Имотния регистър остана подведомствена и се извършва от съдии по вписванията към съответните служби по вписвaния. Това разпределение на нотариалните функции, между така да се каже публичния и частния сектор, би следвало да допринася за контрола и сигурността в правоприлагането, конкуренция в предлаганите нотариални услуги и подобряване на качеството им. Въпреки това обаче, напоследък се наблюдават изключително голям брой различни становища при правоприлагането и порочни практики, както и разединение и конфликт между нотариусите и съдиите по вписванията.
В различни съдебни райони се създават различни изисквания, относно вписването на нотариалните актове от съответната служба по вписванията. За съжаление голяма част от тях са незаконосъобразни и затрудняват нормалното функциониране на гражданския оборот и пречат на бизнеса. Актуален пример от подобен вид порочна практика са откази да се впише нотариален акт поради това, че една от страните притежава само две имена, че изписването на имената на страните излиза извън рамката на текста, че е представен единствено препис от кадастралната схема или декларацията, че в декларацията, удостоверяваща липсата на данъчни задължения не са изписани саморъчно пълните имена на участниците в нотариалното производство, на страната на купувача участват повече от едно лице, а в нотариалниня акт е използвано единствено число, пълномощното, удостоверено преди измененията в закона за задълженията и договорите са единствено с нотариално удостоверен подпис.
Също така, в някои служби по вписванията се отказва издаване на заверен препис от нотариален акт, поради това, че упълномощаване на адвокат е извършено в обикновена писмена форма и т.н. В този смисъл, съгласно действащата нормативна уредба, гражданското състояние на чуждестранните физически лица се урежда от техния национален закон. Писмените документи съгласно чл. 183 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ се представят в препис заверен от страната, въз основа на Правилника по вписванията и адвокатът може да получава официално заверен препис от нотариален акт единствено въз основа на пълномощно в обикновена писмена форма и т.н. Но за да може страната да се защити от подобен вид неправомерни действия, трябва да обжалва пред съответния окръжен съд отказа на съдия по вписванията. За това са нужни минимум 2-3 месеца, заплащат се деловодни разноски, а през това време не могат да настъпят целените правни и икономически последици. Тези факти водят и до примиряването с незаконосъобразните изисквания на съответния съдия по вписванията и изпълняването им от страната, като по този начин се създават и толерират порочни практики при правоприлагането.
