От три часа почивам и вече ми се работи, а предстоят десет почивни дни (текстът е писан на 29.04.2021, първи ден от великденските празници).
През последните 10-15 години почивката и идеята да се почива бяха издигнати в култ. За успешен се смята не този, който е сбъднал мечтите си, реализирал своите копнежи и цели, а този, който почива повече.
Преди няколко дни видях пост във фейсбук, който ме накара да се замисля, и то сериозно. Постът гласеше следното:
“В Китай често се използва работен график “996”.
Изискване на компаниите към своите служители да работят сутрин от 9 вечер до 9, 6 дена в седмицата. Това разпределение ме провокира да си дам сметка каква е моята цифра и се оказа, че е 885,5 – от 8 до 8 и в събота до обяд - аз съм доволен от това. Все пак съм с половин ден по-добре от китайците!
Намаляването на работните часове се смята за цел на много компании през следващите няколко години, дори в България този тренд започва да има своите пионери. Работна седмица от 4 дни да стане норма, за да може да се почива повече, служителите да имат повече време за себе си и семействата си, Европа върви в посока, която ще я превърне в лесна плячка на Азиатските дракони.
Няма как да сме конкурентоспособни, ако основната ни мисъл е как да почиваме повече!
Всъщност не е чак толкова важно дали работим на 4 или 5 дневна работна седмица, въпросът е как работим през това време. В случай на работен ден от 8-9 астрономически часа, колко всъщност се работи и колко се присъства? Ако изключим служителите на гише, кол центрове и други позиции, на които служителите биват “притискани от клиентите” да работят, то обикновено в нашето мило отечество се работи максимум 5 часа от 8 часа и то от ефективните и съзнателни служители. Все още е много валиден въпросът - “Какво правиш?”, а отговорът да е - “А, нищо - на работа съм”.
Да приемем, че не е възможно да се работи повече от 5 часа. Това показва колко важно става да сме фокусирани в това, което правим и колко сме отдадени на работата си през тези 4-5 часа. Поне тогава трябва да се работи на сто процента.
В редица компании няма критерии за ефективност, единствения критерий е присъственото време.
Повечето собственици поставят под сериозно съмнение фокуса с ефективността на своите служители и тогава влиза в сила веруюто „тези, които присъстват, те работят“.
Присъствието става критерий за добър и лоялен служител.
В своята практика почти никога не съм срещал случай, при който да е поставян под съмнение въпроса за работата на счетоводния отдел. Човек ще каже, че там всички са супер служители във всяка фирма. Всъщност това схващане се поражда от следния факт - всеки път, когато собственикът извика някой от счетоводството или отвори врата, те са там, зад компютрите на пост. Какви претенции може да имаме към тях? Как счетоводството да не работи, нали е там по 8 часа на ден, на бюрата, даже преди 14-ти остават по някой и друг час и “след работа”.
Колко хубав е българският лаф “след работа”, както и “преди работа”.
Докато нагласата към търговците и маркетингът е друго нещо - тях постоянно ги няма!
Голяма част от компанията, воглаве със собственика, смятат, че те са „някакви типове, които постоянно се шляят насам-натам и не е ясно какво правят и как го правят“.
За съжаление в много голяма част от българските компании присъствието и твърдата заплата са основните стълбове на взаимоотношенията работодател - служител. В този момент мнозина от вас ще си кажат: Гетов пише глупости, основният критерий за търговците е оборотът.
“Те да ми носят оборот, пък каквото ще и когато ще да го правят” – това е мисъл на успешен собственик на компания със 100-120 човека. За съжаление, в голяма част от случаите и това не върши работа.
Преди две седмици в дискусия с един утвърден български бизнесмен, с доста напредничави възгледи за развитието на бизнеса, водехме дружески разговор относно търговския отдел на компанията. В разговора ни изскочи следния казус:
Една от най-опитните търговки от две седмици е болна, но оборотите са си същите в нейния регион, постига си целите. Казусът е следният: Толкова е добра, че механизмът работи и без тя да се намесва пряко. Но съществува и втори вариант: има я-няма я, все тази, клиентите поръчват това, което им трябва и точка. И двете твърдения могат да са правилният отговор, в дадения случай съм по-склонен да смятам, че е вторият.
В 50-60% от бизнесите оборотът не е критерий дали търговеца работи и то ефективно!
За да не се чудите кой работи и кой не, въведете система от ключови показатели и обвържете представянето на служителите в компанията с тях. Но въведете такива показатели за всички служители, дори за финансовия отдел, за да не сравнявате после круши с ябълки. Защото най-разрушаващо мотивацията на служителите е за едни работата да се измерва с присъствие, а на други с резултати.
П.С. Уважавам труда на финансовите отдели в компаниите, те са от изключителна важност. Така, както може да те закопае неграмотен счетоводител, особено ако е главен, не може да го стори нито търговец, нито производственик. Затова към добрите финансисти и счетоводители се отнасяйте с голямо уважение, аз го правя!
