В продължение на предишен наш материал, в които засегнахме аспектите на отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани от незаконни актове или действия на органи и длъжности лица, ще ви запознаем и с начините за защита на правото на всеки гражданин за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В настоящия материал ще изясним основните законови положения и начините за търсене на отговорност, в случай че сте пострадали от забавено правосъдие.
Правото на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд е прогласено още в чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана и влязла в сила за Република България от 7 септември 1992 г. Идентичен текст се съдържа и в сега действащия чл. 7 от Закона за съдебната власт („ЗСВ“), приет през 2007 г. След законодателни промени от 2012 г. вече е налице и действащ ред за подаване на заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, изплащане на обезщетения от държавния бюджет, както и за предявяване на граждански искове срещу държавата за вреди, причинени от забавено правосъдие.
Настоящото изложение ще се съсредоточи върху последователността и връзката между различните видове национални производства, начините и сроковете за тяхното иницииране и възможните последици от тях.
Административно производство пред Висшия съдебен съвет
В случай че сте страна или ощетено лице от дело, чието разглеждане и решаване се е проточило с години, бихте могли да подадете Заявление до Инспектората към Висшия съдебен съвет за констатиране на нарушаване правото ви на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и за изплащане на обезщетение в размер до 10 000 лв. Крайният срок за подаване на заявлението е 6 месеца от приключване на съответното производство с окончателен акт (решение/определение или др.), като следва и задължително да декларирате, че не сте предявявали друго искане за обезщетение за същото нарушение (акт, действие или бездействие на съдебен орган, довело до забавено правосъдие), както и че не ви е изплащано обезщетение по друг ред. С подаване на заявлението поставяте началото на административна процедура, уредена в Глава трета „а“ от ЗСВ, която е първата и най-съществена стъпка по пътя на защита на правата ви.
Процедурата е безплатна и може да бъде инициирана от страна по приключено гражданско, административно и наказателно производство, от обвиняем, пострадал или от ощетено юридическо лице по прекратено досъдебно производство. Практиката ни до момента сочи, че няма законова пречка да се подаде отделно заявление от всяко засегнато лице в производството, независимо от качеството му и общия брой на страните. В хода на разглеждане на заявлението се извършва проверка от специализирано звено към Инспектората на ВСС.
Неизменно възниква въпросът колко е разумният срок за разглеждане на делото, как се определя той и от какви обстоятелства зависи. Критериите за определяне на разумния характер на времетраенето на производството са установени в практиката на Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ“), като именно от тях се ръководи и Инспекторатът на ВСС. На първо място се взема предвид фактическата и правна сложност, установена на базата на всички данни и обстоятелства по делото. При оценка на този критерий се проверява дали в рамките на разглеждане на делото са били разпитвани свидетели, ако да - колко на брой , били ли са налице съществени затруднения, свързани с тяхното призоваване, явяване в съдебна зала и т.н. Обръща се внимание на материалите събрани по делото, назначените и изслушани съдебни експертизи и техния обем.
На следващо място, съществена роля играе поведението на заявителя в рамките на хода на делото и доколко същото е допринесло за неговата продължителност (напр. чрез често подаване на молби за отвод, отлагане, спиране на производството и др.). Най-важният критерий, който се оценява, касае поведението на компетентните органи и най-вече обстоятелства като ритмично и своевременно извършване на необходимите действия, произнасяне в законовите срокове, отлагания на заседания, дължащи се на съда, отводи и т.н.
На база проверката, извършена от Инспектората на ВСС, министърът на правосъдието се произнася с финално становище. Подаденото заявление се отхвърля, ако в хода на проверката се установи, че продължителността на производството не надхвърля разумния за конкретния случай срок, забавянето се дължи на заявителя или на негов представител, подсъдимият е бил обезщетен за неразумния срок на наказателно производство чрез намаляване на наложеното му наказание, а в случаите на продължително досъдебно производство – ако въпреки проведените действия по издирване и разследване, извършителят на престъплението е останал неразкрит или не е повдигнато обвинение. В случай че се установи, че правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, министърът на правосъдието предлага сключване на споразумение със заявителя за заплащане на обезщетение, в размер определен съобразно практиката на ЕСПЧ и на база критериите, описани по-горе в настоящото изложение. Сключването на споразумение е задължително, за да бъде изплатено определеното от министъра обезщетение, а средствата за неговото заплащане се осигуряват от държавния бюджет.
Съдебно производство по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
Преминаването през описаната по-горе административна процедура е задължително условие, за да се стигне до следващия възможен етап от защитата правото на решаване на делото в разумен срок, а именно – исковото производство по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди („ЗОДОВ“). До този ред се стига, в случаите, когато не е постигнато споразумение по реда на ЗСВ, защото министърът на правосъдието е постановил отказ, или защото заявителят е отказал предложеното споразумение. За разлика от 6-месечния срок за иницииране на производството пред ВСС, в ЗОДОВ не е предвиден краен срок след приключване на производството по ЗСВ, в който трябва да бъде предявен иск, но двете действия са последователни и взаимосвързани.
Производство по ЗОДОВ се развива като типично исково производство, за което се заплаща и държавна такса в минимален размер (10 лв. от граждани, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел и 25 лв. от всички останали юридически лица извън посочените). Ищецът в това производство дължи пълно и главно доказване на претърпените имуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях и неразумната продължителност на производството. По отношение претенциите за претърпени неимуществените вреди, въпросът стои малко по-различно, тъй като в съществена част от практика на ЕСПЧ се приема, че съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява неимуществени вреди на страните. Производство приключва с решение, с което се присъжда изцяло или частично потърсеното обезщетение за вреди или искането за обезщетение не се уважава, за което задължително се излагат и мотивите на съответния съдебния състав. Важно е да отбележим, че макар да не е налице максимално допустима стойност на претендираното обезщетение, при неговото определяне отново се вземат предвид описаните по-горе критерии, касаещи общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съдебно производство пред Европейския съд по правата на човека
След изчерпване на всички описани възможности, които националното ни законодателство осигурява, би могло да се инициира и дело пред ЕСПЧ в Страсбург. Срокът за иницииране е 6-месечен от датата на окончателното решение на националната инстанция, а основанието за завеждане на делото е цитираният по-горе чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, който гарантира правото на справедливо и публично гледане на дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. С подробности относно производството по реда на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и по-интересни случаи от практиката на ЕСПЧ ще ви запознаем в последващ материал на АДД „Мургова и партньори“.
Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава богат опит в процесуалното представителство и в съдействието на физически и юридически лица при нарушение на тяхното право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както по национален ред, така и пред ЕСПЧ . Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При възникване на въпроси или нужда от консултации може да се свържете с нас на www.murgova.com.
