fbpx В една буря сме, но в различни кораби | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

В една буря сме, но в различни кораби

Водеща снимка
Да

В една буря сме, но в различни кораби

Обичам в края на работната седмица да разпусна с някой боен другар. Кои са бойните другари? Много просто - тези, с които някога във времето сме правили нещо заедно. Такива слава Богу има много и най-радостното е, че повечето си спомнят за мен с добро, независимо, че понякога съм бил в бизнеси, които са им късали нервите, завличали са ги и са им създавали невероятни проблеми. Винаги обаче съм спазвал правилото от руската поговорка „Земята е кръгла и хората се срещат поне два пъти“. Следващият път ще са с обърнати зависимости. 

В петък си говорихме с един такъв боен другар, прекарал над 15 години в японска компания, която е една от основите на капитализма в империята на изгряващото слънце, а в момента работи във фирма, която е партньор на същата японска фирма. 

Разговорът ни продължи над 4 часа, включваше дегустация на японски уискита, допълнени с български суджуци от глиган и благороден елен. Комбинацията не е по учебник, но си бяха лика-прилика.

Някъде по средата, когато латинската реплика “in whiskey veritas” беше в пълна сила, се разприказвахме за счупените вериги на доставки и как влияят на бизнеса. За това как клиентите не могат да проумеят, че стоката, която им трябва я няма и не се знае кога ще я има. 

Българският потребител, независимо дали е мениджър снабдяване или баба пенсионерка, е свикнал като вдигне телефона и каже “Плащам”, стоката да е на портала “най-късно на другия ден”. 

Само че в момента “совите не са това, което са”. Ситуацията е различна и когато им кажеш “ти хубаво ми поръчваш, ама го няма и не знаем кога ще има”, от другата страна се чува само учестено дишане и струи тотално неразбиране. 
Как така го няма?! Нали си плащам – е реплика, казана с най-искрено възмущение. Да, но в момента положението е такова и не се знае дали ще бъде друго и кога. 

Много от компаниите няма как да доставят стоката, която им трябва и това не зависи от тях, а от доставчиците, в повечето случаи световни мегакорпорации. Глобализацията се прояви в такава светлина, която почти никой не очакваше, че когато процесите в големите компании се счупят то те счупват половин световна икономика. 

В разговорите си с няколко представители на бизнеса тези дни ми направи силно впечатление тоталното неразбиране на служителите в големите компании със служителите на техните така помпозно наречени “партньори”, а реално клиенти. 

Натискът от страна на големите компании за поръчки е сериозен и все едно нищо екстраординарно не се случва в момента, но същевременно се правят следните уговорки – „ние не знаем на каква цена и кога ще Ви го доставим, но ни направете план за продажби и поръчки на база на този план“. 
Реално погледнато служителите на корпорациите искат поръчки, които е ясно, че няма да се осъществят, няма да се продадат, но да има какво да се сложи в ppt презентациите.

Защо се прави това? 

Отговорът е съвсем прост - за да се отчита дейност и да се замазват очите на топ мениджмънта, че се върши нещо. Естествено накрая ще се окаже, че това, което искат клиентите го няма, „но има друго и ние ще ви го пратим, независимо искате ли го или не“. 

Гротескното в цялата тази ситуация е, че и от двете страни на малката или средна компания, както и гиганта, много добре знаят каква е ситуацията – тази стока я няма, както ги няма и мъртвите души при Гогол. По-важното е да я поръчаме на документи, да се води, че има lead за продажба. Опитът да се замаже положението не означава, че ще се появи стоката и тя ще се продаде, но по този начин служителите от големите компании си „обуват ламаринени гащи“ и никой не може да ги обвини, че не са си свършили работата, има ли поръчки - има. Аз моята работа съм си я свършил, а че продажби няма, „аааа това не зависи от мен“. 

Разкъсаните вериги на доставки са проблеми за едни и невероятна възможност за други, поне за момента. Важното е да сме наясно, че това е временно и още по-важно е да не се правим на „алтави“ пред останалите играчи на пазара. Нещата са такива, някои стоки ги няма или цените са станали безумни и трябва да мислим как ще се оправяме в тази ситуация. 

Много често се чува репликата - “Ние сме в един глобален кораб”. Не, не сме в един кораб, в една буря сме, но на различни плавателни средства! 

Facebook коментари