През последно време драмата с персонала в компаниите придоби толкова мащабни размери, съизмерими с битката при Сталинград. По магистралата до Бургас, по билбордовете се рекламират повече позиции за работа, отколкото дори заведения на морето и вейпове. Както се казваше навремето, „Няма! И в склада няма!“. И понеже няма, трябва да се оправяме с тези, които ги има. А най-гадното е, че те знаят, че е така, както е.
Може и да не сте съгласни, но през годините се убеждавам, че в компаниите има основно два типа служители:
“Нищо не разбрах, но сега ще го направя” и “Всичко разбрах, но няма да го направя”.
Всеки път се сблъсквам с тези два типа служители и се чудя кой от двата варианта е по-добър. Ще ми кажете, че има и такива, които разбират и го правят, то сигурно има и еднорози. Казват, че имало в горите на Шотландия, но аз не съм ги виждал.
Колкото и глупаво да ви прозвучи, все повече си мисля, че първият вариант е по-добър. Все пак нещо се прави, то може да се коригира, да се промени, докато във втория случай дори да знае тайната, за вашия сътрудник е все тая, ако нищо не предприеме.
Обикновено новите служители са от първия тип, а тези от корпоративната аристокрация са от втория. Единственият успешен подход не е да се опитвате да ги ашладисате един към други, а да се опитате да ги накарате да работят един с друг. Единият ще работи, а другият ще дава акъл и ще коригира курса, за да не се издънят работите съвсем, защото докато няма действие той стои в покой, но ако е отговорен за нещо, което го прави друг, това го изважда от покоя на будистки монах в тибетски манастир и започва да действа и помага, макар и с голямо нежелание.
Колкото повече знаеш и виждаш, толкова повече не ти се започва, дори в много случаи аз съм точно такъв. Знаейки всички проблеми на пазара, знаейки всички тъпотии, които могат да се случат, даже и не искам да си помислям да започвам.
Ще дам един пример от личния ми живот. Много често са ми задавали въпроса: Като знаеш толкова как се прави правилно, що не го направиш?”. Отговорът ми е прост - освен това, аз знам и голяма част от рисковете и ядовете, и затова не го започвам.
В същото време обаче започнах бизнес, от който нищо не разбирах и все още не разбирам, но без да му мисля се метнах в такава неизвестна за мен субстанция, че ако знаех и 20% от простотиите, нямаше да започна. Слава богу, че не ги знаех - сега съм доволен, че не съм имал представа и се захванах.
Колкото по не си наясно какво те очаква и си от първия тип, толкова ти е по-интересно да скочиш в мътната вода и да гребеш, дори без да знаеш къде отиваш. Важното е да гребеш.
Единственият начин да разбереш какво ти предстои и дали можеш да се справиш, е като започнеш. Така че ако някой ви каже: “Нищо не разбрах, но сега ще го направя”, потупайте го по рамото и му кажете: “Действай аз съм до теб!”.
Работата в екипи на действения и знаещият е простичък, но ефективен модел - единият ръчка, а другият направлява и помага. Важното е да формирате това Ин и Ян.