В последно време все повече ме канят да говоря на разни събития и понеже хората, които ходят на такива събития, са до голяма степен едни и същи, не върви да им говоря едно и също - трябва да се засягат нови теми. Една от темите, свързани с професионалната мисия, която съм възприел през последните няколко години, а именно - преодоляване на пропастта между поколенията чрез така наречената поколенческа емпатия, е провокирана не от така известното и фрустриращо всички останали поколение Z, а по-скоро от бейби бумърите и ранните хиксове, т.е. тези, които оформят потреблението на така формулираната „сребърна икономика“.
Много от компаниите в момента се лутат към кого да насочат своите маркетингови копия и алебарди - към младите или към тези с посребрените коси (макар че много дори и от мъжете вече се боядисват, особено тези, които са клиенти на динамично развиващия се сектор на барбър шоповете).
Темата за сребърната икономика дойде като естествено разширение към темата за поколенията, тъй като в Европа, а и в България, активите на бейби бумърите и ранните хиксове са със сигурност поне едно 60%, ако не и повече, и тези активи в голяма част са в недвижими имоти и суха пара в банките, че и в трилитрови буркани между киселите краставици и зелените доматчета. Това не е само при нас, но и в голяма част от Южна Европа. Съответно този тренд води до възможността за натрупване на още пасивни доходи от страна на тези на пръв поглед бедни пенсионери, които всъщност никак не са бедни.
Друго интересно развитие e, че в голяма част от случаите темата за поколенията прераства в тема за това какво ни предстои в следващите 10-20 години - и то не в сферата на дигитализацията, а по-скоро в традиционната икономика. Все пак домати и кисело мляко ще трябват и тогава, удобни обувки и паста за зъби също.
На базата на тази необходимост се задълбах и в тази насока и мога да кажа, че една от характеристиките на бъдещето е, че условно наречените млади и стари все повече ще водят сходен начин на живот, ще се обличат сходно и ще имат сходни начини на поведение като клиенти.
Това, от една страна, е логично от гледна точка на това, че така нареченото житейско плато (времето, когато вече сме започнали своята кариера и сме все още сравнително здрави и в кондиция) се увеличава постоянно като години. Силните общи трендове на глобализацията също влияят силно на този тренд, но, от друга, маркетинговите послания няма как да са еднакви към поколенията с различни ценности. Тук много от компаниите бъркат и то кардинално.
Една от грешките, които виждам на синия екран (макар че гледам много рядко телевизия), е в рекламите - особено на фармацевтични компании, където поколението бейби бумъри е представено като някакви леко малоумни, тъпо хилещи се, наивни хора, които, когато имат болки в ушите, са облечени в пуловер, но носят ушанка, и тем подобни малоумщини в техния облик. Едва ли някой се асоциира с тези образи в рекламите.
Бейби бумърът може вече да не е първа младост и тук-таме времето да е оставило отпечатък, но със сигурност не е това безпомощно старче или бабка, които са представени в рекламите. Едва ли току-що пенсионирал се мениджър в добро физическо здраве се асоциира с тях - напротив. Както се изрази скоро един мой познат от това поколение, наскоро станал доволен пенсионер: „Ние харчим парите на децата си и изобщо не ни е гузно, тъй като ние сме си ги изкарали.“
Сребърната икономика тепърва ще е много важна част от глобалната икономика, а в Европа ще е сериозна част от цялото. Продължителността на живота скоро ще достигне над 85 г., сред нас ще се разхождат, и то бодро, с добре направени изкуствени стави, „младежи“ на 80-90 години, че и повече. Тези хора ще имат пари и няма да се срамуват да си ги харчат, както традиционалистите към момента.
Мислете в каква посока ще развивате бизнеса си и инвестициите си, защото сребърната икономика хич няма да е за подценяване, пък и там конкуренцията няма да е толкова жестока, както за придобиване на парите на милениалите и зетовете.
