В момента една от книгите, които чета, е със заглавие “Великият Мао”, чийто автор е далеч от благоразположението към кормчията на китайския народ. Тази книга ме накара да се замисля през последните дни на кой и защо слагаме етикета „велик“.
Определено това не е свързано нито с положителното влияние на дадена личност върху околните, нито се основава на доброто му отношение.
Етикетът „велик“ слагаме върху тези, които са оставили отпечатък върху историята, развитието на дадена нация или компания, върху околните. Всъщност повечето личности, които титулуваме като велики, са били далеч от общоприетото възприятие за положителен герой, далеч от хората с приятен характер, зачитащи мнението на околните. На великите обаче сме склонни да прощаваме всичко, дори милиони загинали по техни повели.
Друг аспект на величието е неговата проява в ежедневието ни. В разговори с различни хора често чувам за някой свой познат, бил мениджър в дадена компания: “Голяма гад беше, но научих много от него!”.
Всъщност не е задължително да сте добрички към всички и по всяко време, за да ви запомнят с добро. Напротив, по-често хората след време помнят и се отнасят с респект към “гадовете”, всеотдайните, тези, които са изисквали и са давали максимума в работата си. Благодарение на тези, заради които сме се развили, тези, които са оставили отпечатък в нас и в компанията, за която сме работили.
Всеки един от нас може да бъде велик по свой си начин, като се стреми да остави своя отпечатък, в това, на което се е посветил в момента. Независимо с какво се занимавате, това е възможно.
Ще дам един пример за такова величие
Обущаря, на който съм клиент, е такъв пример, човек със страст към обувките. Когато гледа една обувка, дори и стара и поолющена, той вижда в нея най-доброто, как е изглеждала, когато е била чисто нова, вижда детайла и вниманието, с които е направена, или обратното - вижда лошото и претупването при нейното изпълнение. Всяка една обувка или чанта, която съм му дал за оправяне, ми е върната във вид, който е надминал моите очаквания. Да, той взима скъпо, понякога се чудиш защо си даваш обувките и чантите на поправка, а не си купиш нови, но той ги прави така, че после не съжаляваш. Този обущар е велик в своята работа.
Друг интересен факт е, че неговата работилница не се отличава с някакви машини, лъскавост или простор. Напротив, малко помещение, претрупано с обувки, прашно и леко занемарено, с малко и стари машини, но величието е в него, не в работилницата му.
Бъдете и вие такива - максималисти, придирчиви и постоянно развиващи се, само така можете да оставите отпечатък в компанията, за която работите или в околните, с които работите и общувате.
Величието до голяма степен е въпрос на страст и всеотдайност към това, с което се занимаваме. Посредствеността е привлекателна и лесна за разбиране, пътя към нея е широк и добре отъпкан. Ако искате да вървите към “величие”, със сигурност пътя не е лесен и равен, а по-скоро тесен и стръмен. От едната страна има пропаст, в която лесно може да паднете – пропастта на отчаянието и отказването, а от другата отвесна скала, на неразбирането от страна на околните.
Изборът по кой път ще поемем, си е наш - пътеката към величието в това, с което се занимаваме или широкия друм на посредствеността.
2020. остави отпечатък върху нас. Не бяхме подготвени и затова крушето, което ни нанесе, беше толкова тежко. Нека през 2021. ние отвърнем и оставим също толкова сериозна следа. Това може да стане само, ако се стремим да бъдем велики в това, с което се занимаваме, независимо на каква позиция сме и колко е трудно.
