Преди години често чувах репликата „този е дялан камък, където го сложиш там пасва“. Това с дяланите камъни звучи страшно готино - хем си тежат на мястото, хем ги местиш навсякъде и ти вършат работа, направо приказка. Безспорно, преди е вършело работа, особено в Бумърската икономика с нейните ясни правила, дългосрочни договори за производството на стотици тонове от един вид луканка или хиляди бройки спалня „Приста“. Сравнително еднотипната дейност в редица отрасли е давала възможност да има дялани камъни, но друг е въпросът доколко са пасвали така, че да са били наистина ефективни на своите позиции.
Дали тази концепция върши работа в момента?
Колкото по-дялан е един камък в съвременните условия, толкова по-трудно се напасва с другите и често в един момент се плъзва и изчезва. Дяланите камъни трудно се задържат в компаниите, в които работят. Дялания камък или служителя тип „детско кубче“ просто няма как да се захване за другите в колектива. Няма издатини, няма вдлъбнатини, пасва само с други като него, а такива са вече малко, защото никой, никъде не полага усилия да ги издяла или поне не чак толкова, както навремето.
Сега служителите, които идват, са предимно като парчета от пъзел.
Имат дупки в знанията, които им трябват за дадената позиция, но пък със знания в други области, чрез които могат да допринесат в компанията в неподозирани направления. Преди компаниите са имали ясни структури, мега отдели, дълги кариери на служителите в една организация, всичко това е позволявало да се ползват и дялани камъни. През 20. век, ако един камък не пасва - или го дяламе, или го изхвърляме, камъни бол.
В съвременните организации където всеки човек е важен за крайния резултат и конкуренцията за т. нар. таланти е неистова, поне на пръв поглед, по-скоро компаниите се настройват към хората, а не толкова те към позициите, които заемат. Колкото една организация е по-конформистка, толкова повече рискува да не използва пълния потенциал на своите служители и те да стоят на дадената позиция заради парите, което за самата компания е може би най-лошия вариант. Хоросана между дяланите камъни са парите, а в редица случаи няма и хоросан. Камъните са подредени един върху друг или един до друг и понеже тежат на мястото, са сравнително устойчиви, но тази устойчивост е по-скоро привидна. През следващите десетина години този тип организации ще стават все по-неустойчиви под ударите на новите турбулентни икономически тенденции.
Съвременните организации са повече пъзели, отколкото наредени кубчета под формата на крепост, направена от дете. Всяко парче, всеки служител променя облика. Служителите избират да работят в екипи, където едни покриват слабостите на други и после обратно (дали последното винаги го има, сами си преценете).
Основното предизвикателство в компаниите в момента е не да търсят клиенти, а да намерят хората, които биха си паснали в екипа и картинката. Защото пъзелът трябва да представя разбираема и ярка картина - тогава клиентите идват сами или поне не трябва да търчиш след тях по половин година.
В последно време никой не иска като дойде в една компания да му режат израстъците /квалификации, знания и умения от други сфери на дейност/. За да стане дялан, иска да ги използва за нещо полезно. Най-голям проблем в това отношение са по-младите, потенциални служители. Техните израстъци не знаем за какво можем да ги използваме, толкова са различни, че дори не разбираме как през тях биха се интегрирали с другите служители в компанията.
Мислете какво трябва да променяте, за да не ви трябват дялани камъни, защото те просто изчезват, както жълтите павета пред Народното събрание. С всеки следващ ремонт стават все по-малко и по- алко, пък рецептата за направата им, както знаете, е изчезнала с човека, който ги е произвеждал в Австро-Унгарската империя.
Търсете форма на организация, която да е достатъчно гъвкава, за да може да привлича служители, които дори и да са с липса на точната квалификация, да имат силни страни в други сфери, макар и на пръв поглед неприложими във вашия бизнес. Липсата на знания и умения можете да ги наваксате вътре в организацията, но ако решите да отрежете израстъците, за да превърнете служителя в кубче, което ви е необходимо, тогава той или тя ще си тръгнат. Или ще поискат толкова пари за удоволствието да ги превърнете в дялани камъни, че едва ли ще ви се вържат сметките.
