Основната ни задача като консултантска компания е да предизвикваме промяна в компаниите. В редица случаи промените, които са необходими са даже закъснели поне с няколко години и основната причина за това са служителите със стаж по десетина, че и повече години. Когато изготвяме вътрешно фирмен анализ, тази фирмена аристокрация почти винаги поставя най-ниски оценки на компанията, в която работи и когато в разговор на четири очи ги питаш – „защо работите в тази компания като Ви е толкова черна“, започват да мигат на парцали. Отговорите са покъртителни от „Знам всички магарии на шефовете и няма с какво да ме изненадат“ през „Свикнал съм си тук, то тук не е хубаво, ама и на другите места не е по добре, нали го слушам баджанака“ до „Докато старият шеф управлява, ще си седя тук, ама дойдат ли синковците му се махам на мига!“.
Нито един позитивен и положителен отговор, всичките които получаваме са в гамата на 50 нюанса сиво. Този нихилизъм и тиха омраза са най-характерни за средния мениджмънт, къде в логистика, къде в производство или финанси. В търговските отдели се среща по-рядко по простата причина, че там позициите са по-проветриви и рядко има кадри, остаряващи с компанията.
Тези почти герои на Ф.М.Достоевски са толкова ярки в своите положителни и отрицателни страни, че се чудиш дали са гръбнака на фирмата или шиповете на този гръбнак. Често чуваме от собственици и мениджъри: „Имат негативни качества, но без тях не можем, техния опит е незаменим, а и кой да назнача на тяхно място като новите кадри идват и си отиват максимум за година.“
Не оспорвам качествата и заслугите на служителите, които заедно с патрона-създател на компанията са изградили даден бизнес, но основният проблем при не малка част от тях е, че те очакват да бъдат държани за стари заслуги, за виртуалните ордени, които са заслужили през годините, а динамиката на съвременния бизнес не се интересува от заслуги от преди 10-на години. Клиентите ги интересува сегашно време и най-вече бъдещо, а фирмената аристокрация в голяма част от случаите живее в минало и най-вече в бъдеще в миналото - ако преди 5 години бяхме направили това или онова, сега щяхме да сме ехе-е, колко напред. Тези служители са си прешлени от гръбнака, но също така си имат и шипове, които са болезнени за целия организъм и не позволяват на компанията да се движи гъвкаво, а в редица случаи блокират изцяло движението.
Най-смъртният грях, който трябва да се наказва в последния кръг на бизнес ада на този тип служители е мнението, което чух миналата седмица от един началник цех: „Младите за нищо не стават“. Да си ръководител на дадено звено и да държиш около себе си само кадри, верни като шайка пирати и да не допускаш нито един нов служител с желание да се научи и да не изграждаш следващото поколение служители, това е по-гадно и от кражбите, и от подкупите. Това е основният проблем в редица компании и всичко се случва, защото много от тях наистина са загубили причината защо работят в дадената компания.
Ако сте служители над десет години в една компания, налейте си чаша вино, а може и 50 градусова ракия, изпийте я и се опитайте да си отговорите на въпроса - защо работя, в тази фирма? Ако не можете, налейте си още една и пак се попитайте, потърсете дълбоко в себе си тази причина и ако и там в дълбокото е пусто и празно, търсете други варианти, със сигурност повече сте шип, отколкото прешлен.
Не се безпокойте за компанията, тя ще се справи и без вас, може в началото да е трудничко, но ще се намери начин.
Друг интересен аспект в семейният бизнес е непризнаването на наследниците за достойни приемници на бащите и майките основатели на компанията. Тук старата гвардия е тиха и мътна вода, всяка тяхна инициатива на новото поколение потъва като в блатата на Баскервил. По този начин се надяват да покажат тяхната несъстоятелност и като бъдещи собственици, и като настоящи мениджъри на дадени направления. Тези младежи, които в редица случаи вече не са и младежи, а хора на по 40 години, че и повече, в някои случаи имат различен подход и виждания за бъдещето, които изискват много повече ежедневна енергия, познания и най-вече хъс - това е което най-много липсва във фирмената аристокрация, затова и според тях младите за нищо не стават, защото искат друга среда, а не тази, която е в настоящето, която е по-скоро минало отколкото бъдеще.
Дали си гръбнак или шип?- това е хамлетовският въпрос за много от служителите!
