fbpx Колонката на Гетов: Как да защитаваш хем интереса на фирмата, хем този на служителите | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Колонката на Гетов: Как да защитаваш хем интереса на фирмата, хем този на служителите

Водеща снимка
Да

Колонката на Гетов: Как да защитаваш хем интереса на фирмата, хем този на служителите

Изминалата седмица беше изключително интензивна по отношение на срещи както със собственици на компании, така и със среден мениджмънт. Няколко фирми се обърнаха към нас за анализ на вътрешно фирмената среда след Covid-19, за да потърсим заедно устойчивия път нататък.

Може много да се изпише за нагласите на служителите в компаниите на база населено място, йерархична структура и динамика на работата. Забелязват се някои закономерности, но за това ще пиша след две-три седмици, първо да натрупаме още материали за анализ.

Това, което ми направи силно впечатление по време на тези срещи, е как по време на кризата избуяват така наречените от мен мениджъри – “профсъюзни лидери”. Без никакво лошо чувство към синдикатите и техните борби, тук става въпрос за мениджъри от среден калибър. Те виждат своята роля основно в защита моментните интереси на служителите под себе си, изхождайки от вярването, че щом защитават техните интереси пред собственика, те ще си скъсат обувките от работа и ще изпълняват поставените им задачи.

Къде е балансът и има ли такъв, който да защитава интересите на служителите в отдела пред ръководството от една страна и все пак да не преминеш барикадата и да се превърнеш от мениджър в един от своите служители и по действия, и по начин на мислене.

Намирането на този баланс за мен е бил винаги много труден, по време на моята кариера съм имал залитания и в едната и в другата посока, и тотално защитаващ интересите на собственика и обратното яростен главатар на служителите, които търсят своите неясни права и цели. Аз лично не съм намерил баланс и според мен него го няма, просто трябва да избереш страна и толкова, няма малко бременна жена.

Но как да бъдеш хем мениджър, защитаващ интересите на компанията, хем да не те смятат за задник и постоянно да демотивираш хората под себе си. Така поставен въпросът има решение и то не е чак толкова сложно.
Много пъти съм се срещал с мои бивши колеги, подчинени и бизнес партньори, и мога с увереност да заявя, че получавам повече уважение и признание от тези, които съм “гърчил” повече, когато на пръв поглед съм бил „мениджъра-задник“. Тези хора споделят, че въпреки трудностите в работата си с мен тогава, са научили много и са ми благодарни. Докато, тези, които са били с мен в етапите на “профсъюзната ми дейност” казват: „Абе бяхме ти се качили на главата, че и се подрусвахме“.

Аз своя стил съм си го избрал и това не е балансът със сигурност. Винаги ще защитавам интересите на компанията и собственика, който ме е наел, винаги ще търся решения за повишаване на печалбата и добруването на служителите единствено през устойчивостта на фирмата и нейният просперитет. Няма друг път и дори да не ме долюбват в момента, след време оценяват това, което съм направил.

Усилията водят до учене и саморазгръщане на служителите, и това е единствената възможност за устойчиво кариерно развитие. Предоставяне на мекото на хляба на готово не води до нищо добро.

Но за днес стига, следващия понеделник още по тази тема.

 

Facebook коментари