В управленските бизнес средите темата екологични, социални и управленски правила (ESG) на Европейския съюз все още предизвиква повод за притеснение. Макар че повечето компании осъзнаха, че възприемането на тези европейски правила е неизбежното бъдеще, което ще диктува ежедневния бизнес климат в следващите десетилетия, все още съществува състояние на неразбиране на широката нормативна уредба. За да може ЕС и България като страна членка, в която правилата ще се прилагат, да се справят с предизвикателствата на конкурентоспособността в съвременния свят, както и за да бъдат облекчени предприятията, в момента се изготвят и предлагат редица нормативни облекчения, както и създаване на времева обезпеченост за въвеждане на правилата.
На първо място, новият състав на Европейската комисия (ЕК) си поставя амбициозна цел – облекчаване на регулационната тежест чрез преразглеждане на редица съществуващи наднационални нормативни актове. Следвайки тези европейски тенденции, в Народното събрание (НС) на Република България вече са депозирани законопроекти за отлагане на нефинансовите отчети за дружествата с една година. Краткосрочната цел на това отлагане е да се даде на бизнеса възможност за по-лесна адаптация към новите изисквания за одитиране.
Предизвикани от негативните прогнози за развитието на икономиката на съюза, които бяха очертани в доклада на бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги, озаглавен „Бъдещето на европейската конкурентност“, както и от ответната реакция на бизнеса, новите членове на ЕК поставиха цел на своето управление, а именно опростяване на правилата, отнасящи се до ESG. Сигнал за необходимост от улесняване на правилата за ESG одитирането и отчитането дойде и от влошаващия се бизнес климат спрямо основни конкуренти като САЩ и Китай. Тези причини водят до нелеката задача да се извърши реформа във все още формиращите се правила на ЕС относно екологичните, социалните и управленските правила, които компаниите следва да възприемат, спазват и развиват.
За да успее с амбициозната си задача да улесни ESG правилата, ЕК ще предложи съвкупна промяна на няколко от съществените нормативни актове, регулиращи материята. Част от обсъжданите актове, в които ще се цели да се въведат регулационни облекчения, са Директива за корпоративното отчитане на устойчивостта, Директивата за комплексната проверка на корпоративната устойчивост и Регламентът за таксономията. Именно тези наднационални нормативни актове на ЕС създадоха трудности по отношение на възприемането на правилата за отчитане на ESG показателите, както и изискванията към съдържанието на одитните доклади.
Необходимостта от облекчаване на нормативната база и облекчаване на начина за нефинансовото одитиране води до неизбежната необходимост от частично отлагане на сроковете за имплементиране на ESG правилата в страните-членки.
На следващо място и стъпвайки на европейските данни за липсата на готовност бизнеса да приложи всички стандарти в нефинансовото одитиране, включително и с цел да осигурят на местните компании комфорт и време, родният законодател предприе решителна стъпка, предлагайки законопроекти, с които да се отложи с една година началният момент за приемането на първия отчет за устойчивост на всяко задължено предприятие.
В депозираните в НС законопроекти за изменение и допълнение на Закона за счетоводството са изложени мотиви за отлагане въвеждането на началните моменти за представяне на нефинансови отчети, основавайки се на липсата на практически опит до момента, което би довело до грешки или значителни непълноти в докладите. На следващо място, като причина за отлагането е посочена липсата на кадрова обезпеченост и експертиза. Крайната цел на тази законодателна инициатива, според вносителите, е избягването на значителни разходи, които при настоящата обстановка могат да не доведат до желания резултат, включително и поради необходимост от хармонизиране на законодателството с тези нови правила за отчетност на дружествата.
Тази национална законодателна инициатива е изцяло съобразена с вижданията на редица правителства на държавите-членки и на самата ЕК, които споделят същите притеснения относно готовността на бизнеса да отчита своя екологичен, социален и управленски напредък. Общата цел е да се създаде хармонизирано законодателство на европейско и местно равнище, което да бъде достъпно и разбираемо за предприятията и спазването му да не води до изразходване на нереципрочни средства и усилия.
Както е известно, цялото ESG отчитане се гради върху задачата бизнес управленската култура да въздейства положително върху околната среда, социалната отговорност и корпоративно управление, което от своя страна да доведе до устойчиво развитие на предприятието. В допълнение ESG рейтинга на дружеството ще бъде решаващ фактор при определяне на обезпечеността на компаниите при кредитиране, показател за потребителите относно отговорността на компанията към природните и обществените процеси, включително и не само и индикация към инвеститорите и служителите за рентабилността на компанията и разпознаването й като надежден партньор и контрагент.
Разбирайки важността на ESG отчитането за своето финансово израстване, компаниите следва радушно да приемат общите нагласи за “олекотяване” на правилата. Това обаче не бива да се възприема като обратна стъпка в започналия “ударен” преход към новото бизнес съществуване в рамките на Стария континент. Точно обратното, фокусът на всяка от компаниите, която е задължено лице, следва да е насочен към първото отчитане на екологични, социални и управленски стойности, а ако такъв одит вече е бил извършван, то как той следва да се подобри за целите дружествения просперитет. Едно намаляване на бюрократичните изисквания би било добра помощ, но не освобождава компаниите от техните задължения да представят нефинансов доклад за дейността си под угрозата да претърпят изключително сериозни санкции.
Компаниите опериращи на местния пазар следва да са запознати, че при положително гласуване на предложените в Закона за счетоводството промени, големите предприятия със средносрочен брой служители от над 500 души и предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група, ще следва да представят доклад за устойчивост за отчетната 2025 г. (вместо на 2024 г.). За други големи, предприятия, за които броят служители не се ползва за критерий, новата първа отчетна година следва да стане 2026 г., а не както до момента 2025 г. Малките и средни предприятия, които са предприятия от обществен интерес, големи предприятия, които са несложни кредитни институции и са в обществен интерес, както и големи, малки и средни каптивни застрахователни предприятия в обществен интерес ще имат възможността да представят първото си нефинансово отчитане през 2027 г., вместо 2026 г., какъвто е срокът, поставен от закона към момента.
Следва обаче да се има предвид, че действието по отлагането на стартовите дати за представяне на ESG нефинансов отчет не е единствено решение, което следва да успокоява бизнеса, тъй като осведомеността по темата продължава да е ниска, а необходимите стъпки, които всеки бизнес следва да извърши все още са много на брой. Предвид това привидното спокойствие на отдалечаващият се срок не следва да бъде възприемано като решение, а като възможност фирмите да бъдат реално подготвени да изпълняват поставените към тях изисквания.
