В зависимост от ситуацията, хората са склонни да отговарят различно. Често в основата на всичко са парите, в други случаи човек инвестира в кариерно израстване, трети нямат особени интереси, а само от трудов стаж, тъй като хобито му носи по-високи приходи.
През последните години се забеляза израстване на служителите и все по-често се наблюдава изместване на фокуса от чисто финансовия аспект към значително по-стратегически желания и принципи - израстване в длъжност, социални придобивки, обучение и др. На база опита ми с екипи и работата като мениджър на различни нива и в различни компании, успях да изградя различни стереотипи в съзнанието си, за да мога по-адекватно да реагирам, както и да намаля времето за реакция при избора на мотивация. За това ще ви представя моето начало, а края ще оставя отворен да го донапишете сами.
Да започнем с „Добро утро“
Винаги това е началото на деня в офиса, придружено с искрена усмивка, защото намерих своята вътрешна мотивация да работя, наистина харесвам това, което правя, макар да има и недостатъци. Опитвам се да излъчвам позитивизъм, въпреки трудностите в ежедневието. Запазвам спокойствие и при най-големите проблеми, защото хората усещат паниката, която не позволява адекватна реакция. Имам свой собствен стереотип, на който съм сложим гръмкото заглавие „практичен мениджмънт и маркетинг”. През деня отделям време, за да се видя с почти всеки от екипа, да обменим идеи и мисли или да се пошегуваме. Така той разбира, че аз съм част от колектива и имам същите поводи за радост и тъга. Сливането с екипа е от огромно значение, защото позволява взаимоотношения на друго ниво, дава информация за нуждите и показва с движението на кой лост съответният служител ще се чувства в свои води.
Един от съвременните подходи - „Open book management” - днава възможност служителя да е съпричастен към взиманите решения в компанията. Това го прави ангажиран и се чувства важна част от веригата, дава сигурност - една от базисните нужди на работното място.
Много мениджъри при споменаването на „мотивация” изпитват душевен дискомфорт поради асоциацията „пари” и „давам” както обяснява Е. Маслоу*. Той наистина създава постулат със своята пирамида на житейски потребности, която обаче не е релевантна към реалния ирационален бизнес днес. Нуждите, описани в нея са базисни и твърде елементарни. В бизнеса те трябва да се надграждат. Всяко поколение има своя пирамида, начин на мислене и подредба на ценностите.
Надграждането зависи от мениджъра, информацията, с която разполага, възможностите, които има и желанието, което ще вложи. Мотивационния процес не трябва да се свързва само с „давам”, защото реално вие очаквате да получите нещо в замяна. Това е един вид бартер и колкото повече се разграничите от формулата пари = труд, толкова по-ползотворно и правилно ще работи колектива. Наистина парите са един от важните фактори, но той е най-лесния и най-грешния от всички мотивационни инструменти, които познавам. За съжаление, една голяма част от днешните мениджъри виждат персонала като задължителен разход.
