fbpx Театърът - губещият предприемач, без който ние не можем | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Театърът - губещият предприемач, без който ние не можем

Театърът - губещият предприемач, без който ние не можем

Димитър Чернев е главен експерт в Националния център за театър към Министерство на културата. Специализирал е мениджмънт и управление на театъра през 1991 г., както и администрация и мениджмънт на изкуствата през 1999 г. Има над 700 публикации в печата - оперативна критика, теоретични статии по проблемите на българския театър. Координатор е за България на проекти, субсидирани чрез конкурс от програма "Култура 2000" на ЕС.

Става дума за т. нар. "литературен" театър или за театрални експерименти, които носят високи духовни, социални и художествени ценности. "Комерсиалният театър" - мюзикълите, рок оперите, вариететата в своите превъплъщения са нещо съвсем различно. Те не само изплащат разходите си и носят печалба, но се превръщат в солидна индустрия. Класически пример за това са "Котките" в Лондон и "Юнона и Авос" в Русия.
Сега обаче говорим за онзи театър, който арт политиикономията определя като "губещ предприемач". За онзи
театър, финансово неефективен, но необходим за цялостното развитие на обществената духовна, креативна история на обществото

Именно този театър от векове се подкрепя от държавни или публични фондове, от субсидии, които не се самогилотинират с императива: "вложени пари - получени пари с печалба".
От императорските театри до съвременността тези театри се финансират без мисълта за пряка финансова изгода. В тях общественият субект, данъкоплатецът, влага пари за нещо, което няма материални измерения.
Стабилната европейска практика, както и колебливата политика в това отношение на САЩ и Канада се срещат в идеята, че този вид театрална дейност трябва да бъде спонсорирана относително безкористно. Нейната възвращаемост трябва да отговаря на критерии и изисквания, сред които икономическите не са приоритетни.
В България съществуват 42 държавни театъра. Драматични, куклени, драматично - куклени, с различна кадрова структура и специфика на дейност. Те се субсидират от държавния бюджет, като засега, и за жалост, тяхната издръжка се определя на базата на заплатите и осигурителните вноски на заетите в тях хора на трудов договор. Съвсем малък процент от средства се отпуска за постановъчна дейност и за режийни разходи. Държавата не "прибира" приходите от билети. Те остават в разпореждането на отделните театри, за да бъдат реинвестирани в маломерните средства за дейност и за покриване на "странични", но неизбежни за дейността на театрите разходи.
Различна е ситуацията при десетината театри, изцяло издържани от общинските бюджети. Те покриват 100% от разходите за театрите, но "поемат" и всичките им собствени приходи. Една част от средствата на държавните театри, постъпващи от наеми и услуги, също остават за оперативно използване от ръководствата им. При общинските театри това е невъзможно. За разлика от държавните театри, общинските получават стопроцентова финансова осигуреност, но нямат свободата да оперират със собствените си приходи от билети, наеми, извършени услуги и т.н.
Държавният бюджет подкрепя театралната дейност и по две други линии, чийто субект на провеждане е Националният център за театър (НЦТ) към Министерството на културата.
Програма за подкрепа на проекти за театрална дейност
На базата на конкурс, припознатите чрез вписване в регистъра на НЦТ, извършители на професионална театрална дейност юридическа лица - държавни и общински институции, неправителствени организации и трупи, могат да получат субсидия за реализация на отделен свой проект. По правило тези суми не са големи, но са достатъчни за мотивация и старт на един проект - предимно за създаване и/или представянето на спектакъл, за организиране на фестивали или за гастроли в такива, както и за реализация на международни копродукции. Пак поради финансови ограничения конкурсните сесии по тази програма са прекалено широкоспектърни и разфокусирани, но винаги се обявяват и приоритети. По-категорично тази цел се реализира в т.нар.

Целеви програми на Центъра за театър

По тях се субсидират двустранни инициативи. От една страна са дейностите на НЦТ, в които рефлектират стратегическите и актуални нужди на националния театрален процес, а от друга - инициативите на театралните формации, които могат да получат подкрепа за свои оригинални и креативни идеи.
Двете линии засега са единствена възможност неправителствените трупи да осъществяват своята дейност с подкрепата на държавния бюджет. Справедливо ще бъде, ако размерът на тези средства и възможностите за достъп до тях на неправителствените театрални структури се разшири. Няма да е без скърцане, но ще е валидно и полезно това да се случи тогава, когато се въведе т.нар. "програмно финансиране".

Средства за театрална дейност могат да се получат и от други източници.

Национален фонд "Култура", в партньорство със Швейцарската културна програма в България, подкрепя мобилни проекти за театрални дебюти
за взаимни посещения на български и чуждестранни театрали и мениджъри на различни форуми. Британският съвет в София, Гьоте институт, Френският културен институт, посолствата на различни европейски страни подпомагат посещението на знакови трупи от своите страни в България и по-рядко гастроли на български трупи.
За съжаление все още няма театрален проект, който да е спечелил конкурс пред тай-голямата субсидираща европейска програма "Култура 2000". Това със сигурност не е само проблем на усложнените условия за кандидатстване, но и проблем на креативността на българския театрален мениджмънт. Големите бизнес играчи също се оттег-лят бавно от подпомагането на театрална дейност на принципа "Спонсорство срещу реклама". Те се пренасочват към финансирането на масови прояви като поп фолк конкурси и ТВ игри, на "супер елитни" прояви като музикални фестивали или престижни чествания. Дали този негативен за театъра процес е следствие на късогледа ПР стратегия на големите компании или на недостатъчната атрактивност на театралния ни живот, е сложен въпрос, лабиринт с много входове и твърде несигурни изходи/изводи.
Това е положението засега. Трябва да е ясно обаче, че от векове насам съществува един "губещ предприемач", от който всички имаме нужда. Преди около три години в интернет пространството се промъкна "научна" новина. След дългогодишни изследвания канадски социални психолози доказаха, че театърът със сигурност е безсмъртен, защото най-адекватно отразява природата на човека.


За контакти:
тел.: 980 74 17, 9400 802
0887 101 943
e-mail: chernev_sofia@yahoo.com

 

Facebook коментари