Преди няколко дни ми звънна наш дългогодишен клиент, мога да кажа вече приятел, собственик на компания, който ми сподели: „Гетов, аз чета колонката винаги, когато ми излезе. Да, не качвам коментари и не лайквам, но много от твоите идеи са близки до мен. Преди малко прочетох тази за митологията и бюрокрацията, много е силна, искам да помислиш как младите в моята компания да бъдат запалени от „вечния огън“ на „старата гвардия“.“
След този разговор неговата задача не ми дава покой. Тя ми е предизвикателство, защото не е само негов дерт, а на над 80% от компаниите, създадени в миналия век. Как да предадем това, което може би е невъзможно да се предаде, или може, но на малцина?
Днес за пореден път ми изскочи в съзнанието една фраза на любимия ми неподражаем, мегаломан виенски композитор Густав Малер, човек, за когото си струва да напиша отделна колонка. Та неговата реплика е следната:
„Традицията е предаване на огъня, а не поклонение пред пепелта.“
За мен, ако има отговор на горната задача, то той се крие някъде в думите на този дребен виенчанин, който изкарвал на сцена 1000 човека едновременно и то в 19-ти век.
В голяма част от компаниите се търси преклонение и респект от страна на новите служители към постиженията на компанията, към опита на „старите“, към тяхното разбиране на ценности. Само че тези, които идват, са толкова различни, че все едно да сравнявате баобаб и бреза - вярно, и двете са дървета, но нямат нищо общо. И двете горят, но по различен начин и огънят ще е различен. Пламъкът ще свети с различен интензитет и цвят, а пушекът ще е с различна плътност, цвят и мирис. Ще има огън и той ще топли, но всичко останало ще е различно. Целта на старите трябва да е да предадат огъня, а не да се тюхкат защо пламъкът и пушекът на младите е различен, но се случва точно това и много често дори се търси споменатото от Малер преклонение пред пепелта.
Един от въпросите, на които всеки трябва да си отговори, е защо работи в дадената компания, на дадената работа. Но това не е достатъчно, трябва да знаем и отговора на тези след нас и той не трябва да е само безличното „защото ми харесва“ или пък фалшивата причина - заради парите, не е и „нали някъде трябва да се работи“. На човек с тези отговори няма как да предадеш искра, той е непробиваем, но при всички останали можем да запалим огън, стига да не очакваме да горят като нас.
Не очаквайте новите служители да се бъхтят като старите, не случайно те задават въпроса защо това трябва да го правя аз, или защо го правите така. Може би имат други идеи и друг заряд, който ние не разпознаваме. Най-сигурният начин да предадете огъня си на някого е да го питате за неговото мнение по редица въпроси. Може да не са много смислени отговорите, но това създава ангажираност и възможност за запалване на огън, а в някои случаи може да чуете и много добра идея за опростяване и облекчаване на работата, на база тотално различен опит или липсата изобщо на такъв.
Не очаквайте преклонение, не очаквайте респект от само себе си, той се печели.
Уважението към името на фирмата или нейните постижения вече не се трансформира просто ей така в уважение към служителите или дори собствениците. Респектът и любовта към бранда не са гаранция за респект и любов към служителите на компанията; даже в редица случаи е точно обратното – мразим хората в дадена компания, но обичаме марката, а може и да е обратно.
Друг съществен момент е младите да видят огъня във вас, а не само пушека – работата и решаването на проблемите. Топлината, пукането на съчките, светлината, отразяваща се върху лицата – вашето и на околните, това е огънят. Тогава младите ще протегнат своята факла, за да я запалите, и после ще запалят своя огън.
Ако искате да предадете огъня на следващото поколение във вашата компания, опитайте се те да видят топлината и светлината; останалото е въпрос на време.
