fbpx Вълшебството да си намерите читави хора | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Вълшебството да си намерите читави хора

Водеща снимка
Да

Вълшебството да си намерите читави хора

Моята перифраза на популярната реплика от началото на прехода: “Не съм комунист и никога няма да бъда” е “Не съм HR и никога няма да бъда”. Не защото не уважавам тази професия, просто не съм и толкова! Аз съм си гаден търговец по душа, еволюирал в мениджър на бизнес. 

Но в последно време все повече дискутираме HR-ски казуси със собственици на компании, а понякога и с мастити директори на филиали на големи международни корпорации. 

“Къде изчезнаха хората?”, “Защо няма хора”, “...и друг път е било тежко, ама сега направо не се издържа...".

Този ред на цитати мога да го продължа поне до края на страницата, но едва ли има смисъл. Аз също си задавам този въпрос. Къде изчезнаха хората или по-скоро читавите, работещи хора и всъщност какво стана? Сигурно и вие сте се питали същото, но ако очаквате в рамките на тези редове да получите вълшебен съвет или заклинание и като Хармаяни от Хари Потър с едно махване на пръчката да си решите въпросите - затваряйте този текст!

Не, няма вълшебство, чрез което веднага да си намерите читави хора!

Не е бърз процес и парите не са решение. Това слава Богу го виждат на все повече места, т.е. “профсъюзната мантра”- „заплатите са ниски и затова няма хора, за тези пари кой ще Ви работи“, вече не е фактор поне в 70% от компаниите. Редица от собствениците искат да плащат и повече, стига да има на кого и най-вече за какво. Не са въпрос парите, а защо да ги плащат. От друга страна, читавите кандидати, пък и редица работещи в компаниите, през последните две години тотално промениха ъгъла, под който гледат на компанията, в която работят или на тази, в която кандидатстват за работа.

От две години насам всичко рестартира, никой не го интересува какво е било  

“Ама компанията ни е на 30 години...” . Е, и? Новите служители, пък и тези от старите, които мислят за компанията, ги интересува не какво е било в предишните 30 години, а какво ще бъде в следващите, ако не 30, то поне 10. 

Ако нямате ясен хоризонт за развитие и не можете да го формулирате конкретно, да го направите част от корпоративната култура и послание към служителите си, клиентите и доставчиците, то няма как да очаквате читави хора да дойдат, или да останат. Ще работят единствено тези, старите бойни другари, с които сте създали настоящето. За съжаление с много от тях няма как да създадете бъдещето, защото с годините, от бойните другари е останала само думичката „другари“, а „бойни“ някъде е изпаднала през последните две-три години. Много от тях са заседнали в миналото и са горди с постигнатото. 

Гордостта от постигнатото в голяма част от случаите ферментира в арогантност, а тя е ръчната спирачка за развитието. 30 години опит в предишното време някак девалвираха, неслучайно все по-често се инвестира в старт-ъпи, не защото рискът е малък, напротив, никак не е, а защото не ти говорят за миналото, а за бъдещето. Поради тази причина и старт-ъпите привличат едни от най-читавите служители. Те нямат минало, имат само бъдеще. 

Ако започнете да разсъждавате за бизнеса си като стартъп, който има определени ресурси към момента, но от тук нататък трябва да привлича нови клиенти, все едно започвате от нулата, мисля, че ще намерите и съответните хора да застанат до вас. Мисленето, все едно започвате отначало, е може би един от най-адекватните начини в момента. 

Така че, за да имате хора, с които ще градите бъдещето, забравете миналото и мислете единствено какво ви предстои. Формулирайте го и разказвайте него на интервютата, а не това какво е било и какво е сега. Тогава Вселената ще ви прати хората, които ви трябват. Сигурен съм в това!