В много от случаите за дадени позиции собствениците си представят хора, с такива характеристики в описанието на длъжността, все едно са писани от някой сценарист на “Марвел”. Разбира се, им дават възможност да изкарват 6-7000 лв., но заплата ще е 1200 лева, хайде от тях да мине 1400.
Тази комбинация от логична гледна точка е абсурдна. Защо да дойде да работи при теб човек, който може с таланта си, навиците и организираността, и с подходите си да изкарва 6-7000 лв.?! Често чуваният аргумент е: “Аз му давам инструментите, веригата на добавената стойност създавана от компанията“. Да, съгласен съм, че в редица случаи това е необходимо, но в повечето случаи, когато му даваш 1200 лева, а той може да изкарва 6000, вашите пътища са пресичат там, където се пресичат и две успоредни прави в геометрията на Лобачевски – някъде в безкрайността.
Неслучайно използвам думата „даваш“, защото голяма част от собствениците на бизнес смятат, че заплатата се дава и само бонуса се изкарва - т.е., ако човек е на възнаграждение, което е заплата, то не се заработва и съответно се дава. Ако работи обаче, той може да изкара 6000. Това виждане е меко казано парадоксално. Аз за себе си съм го кръстил „Парадоксът на собственика“
Съотношението фиксирана и плаваща компонента е много актуално в момента и това е всъщност голямата борба в българския бизнес.
Поради инфлационния натиск започва покачване на фиксираната компонента, което невинаги може да бъде поето от бизнеса, не само чисто финансово, но и ментално. Промяната на манталитета по отношение на фиксираната компонента и променливата е основен проблем в момента и той ще определи продуктивността на редица компании. Аз лично нямам едностранен отговор, но очакваното от редица бизнесмени - 20% твърдо и 80% променливо, е просто неприложимо в голяма част от случаите. Може би 60:40 е формулата, на която българският служител “кандисва” и то при ясна визия за тези 40.
Много от собствениците на среден бизнес търсят за свои служители, хора - предприемачи със суперсили и вълшебни възможности, но са склонни да дадат заплащане в началото, колкото само за фенове на супер героите, а не за самите супер герои. Лошото е, че после няма кой да играе ролите в техния филм.
Основната разлика между фен и супер герой е, че фенът много добре знае качествата на супер героя, даже често по-добре и от самия Батман например, но си седи на дивана, хрупа пуканки и гледа филм. Ако му спрат единия филм, той сменя канала и започва да гледа друг или най-много да смени дивана, докато героят участва в екшъна и то не само участва, но и прави самия филм интересен и за себе си, и за околните.
Напишете си домашното, преди да искате да имате супер герои, дайте им възможност да са в “супер продукция” или в нещо иновативно и проект с бъдеще. Подгответе сценария, преди да поканите добри актьори, които да станат герои в вашия филм, независимо от кой жанр. Има си герои за всякакви филми, стига те да са на високо ниво и за хорър, и за трилър. Важното е филмът да е смислен за съответната аудитория (клиенти) и ролята да е смислена. Това искат голяма част от служителите в новата реалност - смисъл в това, което правят. Предизвикателства за Х-овете, смисъл и отрегулираност на процесите за Y-ците.
В момента все повече компании трябва да предлагат наистина „Марвел сценарий“, за да привлекат правилните хора. Защо Марвел? Защото започваме да живеем във времена, в които се изискват супер способности и то не на един супер герой. Всичко се случва твърде бързо и твърдо рязко.
